Холи Гоулайтли

Новата ми музикална любов :)

Холи Гоулайтли (родена Холи Гоулайтли Смит през 1966 г. в Лондон) е британска певица и автор на песни. Майка й я кръщава така на името на главната героиня от романа на Труман Капоти „Закуска в Тифани”, чиято фамилия би могла да се преведе като „Стъпваща леко”. Музиката й е в стил гараж рок и ритъм енд блус.

Когато се среща с барабаниста на „Thee Headcoats” Брус Бранд, тя прави няколко импровизирани изпълнения с тях. Били Чайлдиш (как може да няма превод на български за Чайлдиш в уики-то?!), основател на групата я добавя като изпълнител на „The Del Monas” и после променя името на „Thee Headcoatees”. Те са предимно „гаражна банда”, която подгрява основната група „Thee Headcoats”. През 1995 г. тя започва своята солова кариера, но продължава да бъде активен член на „Thee Headcoatees”, докато не се разпада през 1999 г. За соловите си изпълнения черпи вдъхновение от ритъм енд блус, рокабили, музиката от 1960-те и по-ранните години. Издава тринадесет самостоятелни албума и работи с други музиканти, като Били Чайлдиш, „Rocket from the Crypt” и „White Stripes”. Тя изпълнява две песни в саундтрака на филма, „Прекършени цветя " на Джим Джармуш – „There Is an End” с „The Greenhornes” и „Tell Me Now So I Know”, чийто оригинал е написан от Рей Дейвис.
Холи е колекционер на редки стари песни, на които често прави кавъри.

През 2003 г. тя изпълнява с „The White Stripes” песента "It's True That We Love One Another" от четвъртия им албум, Elephant. През 2005 - представяне в Мюнстер.
Скоро след това тя прави дует, записи и големи турнета с дългогодишната си половинка – музикантът от групата й Лояр Дейв. Под името Холи Гоулайтли и The Brokeoffs, те имат издадени засега три албума: You Can't Buy A Gun When You're Crying, 2007, Dirt Don't Hurt, 2008 и Medicine County през 2010. „Не можете да си купите пистолет, когато плачете” е под влияние на една шега на комика Лорд Карет: "Научих много от втория ми брак ... научих, че няма да ви продадат оръжие, ако плачете...” . Холи и Brokeoffs са победители на 9-те годишни независими музикални награди за най-добър американски албум, Dirt Не Hurt. Списанието Тайм Аут Ню Йорк я описва като "английския доайен на гаражния рок".

Източник: Wikipedia