Писмо от бъдещето

автор: Brocca, източник: sffworld.com

Името ми е Агниешка и аз съм обикновена двадесет и пет годишна жена. Тъкмо говорих с моя бъдещ съпруг Мартин. Всичко е наред - светлината на екрана върху гърдите му означава, че е щастлив. Някога, нещо, наречено "изразяване" се е появявало по лицата на хората. Ръцете също са били използвани, за да изразяват чувства, дори целите тела - колко забавно.
Мартин е норвежец, но това не променя нищо, защото ние общуваме с помощта на клавиатурата. Езикът вече е без значение, всичко е преведено. Дори не мога да си спомня как се нарича езика, който използвам всеки ден. Звуците не са от съществено значение – просто се използват. В действителност повечето хора дори не изпитват нужда да говорят. Само типичните "консерви" се опитват да общуват по този начин, но никой не им обръща особено внимание.
Мартин ме обича. Последният път, когато го видях лице в лице, екранът му, който показва емоциите, направо полудя, така че нямаше достатъчно скАли, които да могат да покажат как се чувства той - това може да означава само едно: големи чувства. Ние се виждаме наистина много, около веднъж месечно. Явно в старите дни това би било нещо невъобразимо, но сега ние нямаме необходимост да се виждаме по-често. Можем да се наблюдаваме взаимно по 24 часа на монитори с различен вид и размер. Въпрос на вкус е. Аз мразя "да се труфя" с екрани, както правят някои жени, затова нося типичен мъжки монитор на китката си с променлив размер.
Разбира се, понякога използвам екранни лещи, но се опитвам да не прекалявам - имам няколко приятели, които са пристрастени. Истинска трагедия, нулев контакт с реалния свят. Благодарение на мониторите си, можем да видим нашите близки приятели, по всяко време, ден или нощ. Те могат да ни видят и това е страхотно. Няма недоразумения, тайни, можете да опознаете един човек на сто процента във всяка ситуация.
Спомням си, че баба ми бе "смутена" - така и не можах да разбера, какво всъщност означава това - тя се опита да се скрие от камерите, което разбира се, е невъзможно. В действителност, защо да се криеш - колкото повече хора те виждат, толкова по-добре. Баба беше много странен човек. Чух, че е работила в парфюмерийната промишленост, както и всички в нашето семейство. Наистина не знам как да ви обясня какво е парфюм. Вече не използваме такива неща. Очевидно това е било нещо, което е трябвало да привлича други хора, но не от дистанция. Действало е сАмо, когато хората са били близо един до друг. Хората отдавали прекалено внимание на обонянието. Но в момента, заради начина на хранене (таблетки - ние получаваме усещането за вкус направо) човешките същества не отделят никаква миризма и сме загубили тези сетива напълно. Необичайното усещане се наричало "аромат на цветя".
Не разбирам цялата тази суетня около близостта и обонянието, много по-приятно е да гледаш някой, отколкото да го докосваш. Толкова е дразнещо и неудобно, когато чувстваш физическото присъствие на някой друг близо до теб. Има разбира се секс, както обичаше да казва дядо ми, той е незаменим, но повечето хора биха предпочели да използват стерилни методи на оплождане. Но на мен и Мартин е позволено да се срещаме само за няколко минути, приятно е, макар че доста публично. Аз съм традиционалистка и бих се решила дори да родя дете, въпреки че начина за изкуствено зачеване на деца е по-малко неприятен. Трябва още да помисля - това е толкова сладко.
Завърших университет - история на народите. Много интересно и напълно безполезно, но повече знания в различни сфери ти дават по-голям шанс да се запознаваш с различни хора. Благодарение на възможността за обучение чрез интернет, можем да изучаваме повече предмети и в същото време да изпробваме в коя област сме най-добри. Разбира се, трябва да покажем отлични компютърни умения, но за хората от моето поколение това не е проблем. ДОсега с високите технологии от много малка ми е помогнал да придобия много практически и теоретични умения. Най-лесното нещо е да се специализира в тази област, но изучаването на информационната магистрала е твърде банално за мен. Родителите ми ме насърчаваха да стана протеомихимик, но научната кариера не е за мен.
Един от приятелите ми ме насърчаваше да участвам в културно-развлекателна програма. Можете да продадете човешките си права на някои агенция, най-добри са китайците - сега те са най-голямата империя - организират живота ти и всичко останало зависи от зрителите. Тези, които имат най-много зрителите остават в бранша с години. Това разбира се е много опасно, но след това проблема с доходите няма значение. Проблемът с мисленето какво да правиш със себе си - също. Всичко е планирано от горе и се случва без твое знание. Не бих се замислила да го направя, ако не беше Мартин. За съжаление не вземат двойки за програмата. А има и друго нещо: има страшно много желаещи и не всеки минава теста за участие.
Религиозните институции се радват на голяма популярност от няколко години – услугите с духовни съвети са станали невероятно актуални и съдейки по това, което се харчи, те трябва да печелят добре. Появяват се все повече отцепили се религиозни групи, секти и сдружения, които ще ви помогнат да откриете себе си отново в реалния свят, когато виртуалния, с възможностите си да се изживяват най-невероятни и невиждани приключения, стане скучен и празен. Всеки има шанс да намери нещо, което ще събуди неговото духовно израстване. Членството в този тип организации е свързан с необходимостта от строги забрани и ограничения, които включват, например, забрана за бойкот на развлекателните програми, редовно участие в срещите с другите вярващи и подготовката на седмични изповеди за чувствата от опита във виртуалните приключения.
В момента не чувствам необходимост да участвам в подобен вид авантюри, но усещам, че те са много полезни. Сестра ми, която беше загубила всякаква надежда за живот, след присъединяването си към гей общността, която обединява хора със свръхчувствителна натура, е изпълнена с живот и енергия. Тя прекарва цялото си време да помага и намира нови членове за общността.
Трябва да приключвам вече - от козметичния институт ми се обадиха за моделирането на тялото ми. За съжаление това е задължително. Липсата на физическа активност води до деформация на тялото и има нужда от месечно биологична подновяване. Всеки трябва да изглежда добре през цялото време, въпреки че някои забравят, че са постоянно пред камерата и понякога трябва да сменям канала с отвращение. Но това не се отнася за моите зрители; поддържам добрия си вид заради себе си.

Още интересно: Интервю с Кристофър Прийст EN