Нещо не ми се чете напоследък, а ми идват за писане само глупости, затова реших накрая да погледна това, което съм отбелязала в анкетата "Защо пишете?", от автори, които са ми неизвестни. Ще публикувам от време на време по един такъв отговор, понякога само отделна част от него, която ми е допаднала, като тази по-долу.
Хелън Гарнър
"Джоун Дидиън описва по следния начин човека, който изпълва с бележки тетрадка след тетрадка: ”Самотно и изпълнено с копнеж същество, което налага нов ред на нещата.” Това съм аз. Любимата ми фотография се нарича „Картофи в мивката”., неин автор е Клод Бато. Единадесет картофа, единият с неправилна форма, течаща от крана вода. И всеки картоф, дори кривият, е като скъпоценен камък. Пиша, защото обичам всичко, което прилича на картофите на Клод Бато. Записвам в бележника си всякакви дреболии: празно пакетче от чай, хвръкнало над автострадата, оркестранти, които си поемат дъх, сърдитият жест на жена, сваляща дрехи от закачалката в магазин, дълбока въздишка на мъж в колата до моята, докато чакаме на червен светофар. Аз съм си поставила за цел да спасявам подробностите от най-незначителни случки, които биха изчезнали, ако не им обърна внимание. Моя е и отговорността да ги вмъквам като инкрустации в описанието на ситуации, в които те придобиват смисъл... Когато открия претворението на всичко това, изпитвам облекчение, удовлетворение и власт, която бих нарекла духовна, ако не бях жена и австралийка - защото това носи неприятното задължение да се преструвам, че не гледам на себе си сериозно..."
Няма коментари:
Публикуване на коментар