Защо пишете? - 1

Ровейки в едни стари книги попаднах на няколко стари броя на "Книгосвят" и в един от тях от 1987 г. открих извадка от една интересна анкета, проведена през 1985 г. от френското списание "Либерасион": 254 творци от 66 страни отговарят на въпроса "Защо пишете?". Ще публикувам на няколко пъти някои от отговорите. Признавам, че доста от имената ми бяха напълно непознати, но като изчета всичко ще публикувам и отговорите на неизвестните за мен, но с интересни размишления по въпроса, автори.

Хорхе Луис Борхес
Не бих могъл да престана да пиша. Винаги съм съзнавал, че споделям литературната съдба на читател и същевременно – неблагоразумно – на писател.
Пиша, подтикван от насъщна вътрешна необходимост. Ако бях Робинзон Крузо на своя остров или Едмон Дантес от “Граф Монте Кристо”, нямаше да пиша. До тридесетгодишна възраст четях какво пишат за мен. После престанах. Моите приятели знаят, че когато публикувам книга, не бива да ми говорят за нея. Така че публикувам, без да имам някаква представа за критиката – добра или лоша, справедлива или несправедлива. Също и за продажбите на книгата. Това може да интересува книжаря или издателя, не и автора.
Не пиша нито за тесен кръг, нито за широк кръг читатели. Правя го, когато почувствам необходимост. Не търся сюжети, а чакам сами да ме намерят... впрочем мога и да ги отхвърля. И ако те истински упорстват, тогава пиша, за да мога да премина нататък.
Освен това не се връщам към вече написаното от мен. Случва се хората да ме питат: “Всъщност какъв е смисълът на това изречение в този разказ?” Отговарям им: “Написах този разказ, когато му беше време, и оттогава повече не съм го чел.” Разказ се пише в определен момент, после го четат хората, разполагащи със своето време, така че накрая този разказ принадлежи повече на читателя, отколкото на автора.
Струва ми се неблагоразумно да се мисли за миналото, струва ми се неблагоразумно да се мисли за годишнините. Опитвам се да живея в бъдещето. Мисля за това, което предстои да напиша, а не за написаното.
Тук, в дома ми, напразно ще търсите моя книга – няма да намерите. Освен една непретенциозна книга за будизма, преведена на японски, която направихме с Алисия Хурадо.
Опитвам се да щадя библиотеката си. Кой съм, та да се съпоставям с Волтер или с Монтен?
Ако изведнъж ми се стори, че нещо ще се случи, аз ставам, тъй да се каже, безучастен и чакам...
Тогава нещо идва, някакво неясно откровение – думата е претенциозна – по-скоро бих казал, че долавям нещо, може би стихотворение, разказ, страница проза, то ми се разкрива по-късно.
Опитвам се, когато пиша, да се намесвам възможно най-малко. И тъй като нямам установени мнения например относно етиката и политиката, опитвам се да не позволявам мненията ми да влияят на това, което пиша. Киплинг казваше, че е възможно един писател да съчини приказка, без при това да му е достъпна поуката. Ще рече, авторът влага една представа, а последвалия прочит – друга. Така и цяло творчество може да се домогне до стойност, определено надхвърляща намерението на автора си. Стойност, която му е чужда.
Тъкмо това отговаря на древния възглед на Музите, за Светия дух или на нашата модерна митология днес, която не е така красива и която наричаме подсъзнание.

Жорж Сименон
Въпросът ви е съвсем прост и затова моят искрен отговор също е такъв: пиша, защото още от детството си съм изпитал потребност да се изразявам и защото се чувствам зле, когато не го правя.

Салман Рушди
Пиша:
- защото обичам да измислям, обичам да лъжа. Литературата е доказателството на един странен парадокс: че в неистината може да се напипа основната нишка на истината;
- защото обичам да седя сам в стаята си;
- защото обичам да чета определен тип книги, които най-често още не са написани и които някой ден все трябва да се напишат;
- защото все още не съм открил как да не пиша;
- защото все още не съм открил по-добър начин да си оправям сметките със света и особено с онези сили, които, случайно или преднамерено, са се съюзили някога, за да формират онзи Аз, който сега се стреми да формира тях по свой образ и подобие;
- защото от дете са ме учили да целувам книгата, ако по невнимание съм я изпуснал на земята – у нас целувахме така само книгите и хляба;
- защото има неща, които трябва да се казват, и други, които трябва да се оспорват. Да пишеш, означава също и да заставаш срещу нещо;
- защото никога не зная защо пиша, освен когато пиша.

Уилям Голдинг
Как може човек да отговори на такъв въпрос? Едно време, когато бях млад, несъмнено щях да вярвам, че е възможно. Но през последните петдесет или дори шейсет години ми става все по-трудно да формулирам категоричен отговор на каквато и да е тема. I’m sorry.

Самюел Бекет
Това е единственото нещо, за което ме бива.

Алберто Моравия
Когато бях на шестнадесет години и започнах да пиша първия си роман, реших, че от този момент нататък ще пиша всеки ден по три часа, сутринта. Следобедите и нощите трябваше да бъдат посветени на това, което наричах “живот” и които всъщност бяха времето, в което щях “да действам”. Това решение, взето тъй рано, с течение на времето породи у мен един вид биологическа привичка. От много отдавна пиша всяка сутрин, също както всяка нощ спя и всеки ден се храня: писането се превърна постепенно в неделима част от моя биологичен ритъм.
Но да оставим настрана биологичния ритъм. Когато пиша, винаги се стремя да разрешавам литературни проблеми, тоест проблемите изобщо, защото смятам, че литературата е всичко и напредвам също като магарето от баснята, което следва моркова висящ пред муцуната му. По тази причина, когато ми задават въпроса защо пиша, обикновено отговарям: пиша, за да разбера защо пиша.

Рей Бредбъри
Защо пиша?
Защото боготворя динозаврите, музеите и научнофантастичните блянове сред футуристичната архитектура, световните изложения, където се вижда излюпването на бъдещето, и Бък Роджърс, който ме увлече към това бъдеще, преди още да навърша девет години, и Флаш Гордън, с когото продължих да странствам до четиринайстия си рожден ден, и Х.Уелс и Жул Верн, които ме подкрепиха по всички мои маршрути. Пиша, защото се влюбих в маговете и илюзионистите и защото Шекспир нахълта в живота ми и впивайки грамадните си зъби в гърлото ми, ме разтърси с поезията си едва петнайсетгодишен, защото Лон Чейни и Борис Карлоф ме хвърляха в неописуем ужас и подпалваха в мен желанието завинаги да заживея сред техните кошмари, защото съзрях в ранното си юношество какво се задава пред света и още тогава реших да отида на Луната и да заведа там хората. Както виждате, имам хиляди причини да пиша и по-голямата част от тях датират от детството ми. Дж. Б. Шоу се появи по-късно. Но преди всичко пиша, защото съм влюбен в живота и защото съм му признателен, че съм изживял тази епоха! Длъжен съм да му се отплатя, нали?

Жоржи Амаду
Преди всичко, за да отговоря на една вътрешна необходимост, на неотменимо призвание дори и да исках, не бих могъл да не пиша. Темите, героите, обстановката се налагат от само себе си и ме завладяват необходимостта да седна пред пишещата машина. Така се ражда романът.
От друга страна, пиша, за да бъда четен, за да въздействам на хората в своята страна като очертавам за страдащия народ хоризонта на един по-добър живот, като нося високо знамето на борбата и на надеждата, аз спомагам за промяна в действителността. Мисля, че литературата е оръжие на народа и че писателят е проводник на стремежите и борбите на народа си. Именно така съм се опитвал да възприемам задачата си при замислянето и създаването на всички свои романи...[Като] неуморима борба за свобода срещу потисничеството, срещу предразсъдъците – всички предразсъдъци и особено расизма, най-чудовищния от тях, - срещу класовото насилие, експлоатацията на трудещите се, латифундите, срещу феодализма и капитализма в бразилската икономика. Позиция за едно гражданско общество, отхвърлящо военните и всякаква друга диктатури. За хармонично съжителстване на колективното и индивидуалното.

Умберто Еко
Преди всичко: аз писах – само веднъж. Това не означава, че обикновено пиша. Обикновено се занимавам с едно странно нещо – полагам думи върху страница, - но за вас, естествено, това не е писане, тоест както са правили Аристотел, Кант, Декарт (странна е системата на изкуствата...).
Както и да е. Онзи път седнах да пиша, защото децата ми бяха пораснала и вече не знаех на кого да разказвам приказки. И тогава си казах и т.н., и т.н.

Габриел Гарсия Маркес
За да ме обичат повече приятелите ми.

Защо пишете? - 2

Защо пишете? - 3