Защо пишете? - 2

Айрис Мърдок
Пиша, защото обичам да пиша; защото обичам голямото изкуство, защото го издигам в култ и защото искам да създам достойни за величието му произведения. Изкуството е огромна нравствена сила, но то трябва да бъде създавано с любов към него, а не заради ползата от него. Всъщност големите творци са помагали на обществото с това, че са казвали истината.

Греъм Грийн
От необходимост. Когато в мен набъбне цирей, изчаквам да узрее и го изтисквам.

Дорис Лесинг
Пиша, защото съм пишещо животно.

Итало Калвино
Защото никога не се чувствам напълно удовлетворен от това, което съм написал до този момент, и ми се иска по един или друг начин да поправя, да допълня, да предложа други решения. Следователно никога не е имало “за пръв път”. Вътрешната необходимост да пиша винаги е била за мен равнозначна на зачеркването на нещо написано с нещо, което предстои да бъде написано. Защото, когато чета Х (един Х от миналото или съвременен Х), случвало ми се е да си помисля: “ О, колко бих искал да пиша като Х! Жалко, че е извън моите възможности!” И тогава се опитвам да си представя едно такова невъзможно действие, мисля си за книгата, която никога няма да напиша, но която бих искал да мога да прочета, да подредя до любимите си книги. Отделни думи, фрази се появяват в мисълта ми... Скоро забравям Х, всеки образец. За тази книга именно си мисля, книгата, която никога никой не е написал и която би могла да бъде моята книга.
Пиша, за да науча неща, които не зная. И става дума не за изкуството на писането, а за останалото: за всякакъв род практически или специфични знания или пък за онова по-общо знание, което се нарича “житейски опит”. Това, което ме тласка към писането, не е някакво желание да уча другите на знанията, които смятам, че съм овладял, а по-скоро широкият обхват на моята собствена некомпетентност. Дали тогава основният импулс да пиша не е преструвката, че опознавам себе си? Но и за да мога да се преструвам, пак трябва да съм събрал информация, познания, наблюдения; трябва да успея да си въобразя бавното натрупване на един опит. А мога да направя това само върху написаната страница – клопка, в която се надявам да заловя някои останки от знанието, от мъдростта, край които съм минавал, едва-едва докосвайки ги.

Карлос Фуентес
Защото това е едно от малкото неща, които мога да правя.

Марио Варгас Льоса
Струва ми се, че събитието, изиграло най-голяма роля в живота ми до сега, е фактът, че се научих да чета. Бях петгодишно дяволито и мечтателно дете. Илюстрованите списания и приключенски книги невероятно обогатиха моя свят, изпълниха го с преживелици, приказни страни и същества, бях техният герой и откривател, бях тяхно въплъщение с цялата сила на въображението си, в което границите между измислицата и действителността – напълно естествено за децата – бяха трудно различими. То се знае, времето се нае да открои тези граници и да докаже, че са непреодолими. Мисля, че призванието ми на писател, просмукано от носталгия по приключенското четиво, е едно несъзнателно усилие да се отхвърлят границите между измислено и действително, усилие – в противовес на здравия разум – да се изживее не един живот, а множество и всеки от тях – по-интензивно, по разнообразно и по-безнаказано, отколкото позволява истинският.

Айзък Азимов
Пиша по същата причина, поради която дишам – за да не умра.

Алън Гинзбърг
... Пиша стихове, защото обичам да пея, когато съм сам...
Пиша стихове, защото в главата ми живеят галактики от мисли – 10 000, ако трябва да съм точен...
Пиша стихове, защото няма причина, няма “защо”.
Пиша стихове, защото няма по-красив начин да изкажа всички трепети на духа ми, петнадесетминутни или доживотни.

Гор Видал
Очевидният отговор е, че ако е писател, човек няма друг избор; даже ако е съвсем мъничко писател, няма как да не изпита нагона на писането.
Или: че животът по течението няма смисъл. Едва когато го пишеш, животът най-после е овладян. Естествено, създадената литература се носи по течението и няма смисъл... Което ни връща в изходната точка. Простете ми, че се изразявам със сентенции, но както е казал един будист на Александър Велики: на невъзможен въпрос – невъзможен отговор.

Джон Ървинг
Романът е дебнене на неизбежното в потайните недра на една история, дебнене на много жертви или на една. Който мисли, че всичко е неочаквано и се дължи на случайността, никога няма да стане романист; който не търси сред различните персонажи онези от тях, които са жертви, също няма да стане романист. В едни разказ дори случайното трябва да се появява като неизбежно. Във всички важни истории, разказвани от човечеството, величавите моменти са неизбежни; да знаеш за какво говориш (преди да си проговорил), означава да познаваш елементите на неизбежното в разказа. Персонажите жертви, белязаните от съдбата (за разлика от другите, които ще преживеят всичко) са двигателят на разказа. Да се чете днес роман, в който няма нито една жертва, е обида спрямо страданията на хората жертви. Без проливане на кръв, без насилие, без поне раздяла или траур романът е просто банално развлечение. При това съвсем не принизявам развлекателното: романът трябва да развлича. Трябва да бъде болезнен. И развлекателен.
Самюъл Джонсън е казвал, че пише, за да развлича и нравствено да възпитава своите читатели; разбира се, не може и да бъде другояче. Нравственото възпитание се преглъща много по-лесно от читателите, ако едновременно с това и ги развличат но не трябва да липсва нито едното, нито другото. Аз пиша, за да изпълня и двете предназначения: да формирам и да развличам. Нашият занаят е да разкриваме. Ние разкриваме, че животът е неизбежен, че следователно имаме дълг към този живот – да го живеем внимателно, разумно, изпълнени със загриженост, да дебнем неизбежното в него, да предвидим гибелните събития и по този начин може да избегнем бедствията. Ние разкриваме още и проявленията на жертвата в самите нас, преди да е връхлетяла катастрофата.
Отнасям се към своите читатели като към деца, на които безброй пъти трябва да се паказва колко опасен и крехък е светът. На мен ми прави дълбоко впечатление появата на всяка романова творба. Намирам го за също тъй значимо, както излизането на дете от майчината утроба, и не по-малко знаменателно: "Внимавайте, поемете го добре!". Книгата се отличава от детето по това – че показва онова, което може да стане, ако не се внимава. За урок на децата.

Фрасоаз Саган
Защото обожавам това занимание.

И се сетих за тази песен, не знам защо:



Защо пишете? - 1

Защо пишете? - 3