"Българите" в Дания

Това е една статия на майка за вестник "Тревненска седмица", послучай Славейковите дни и 50 години от основаването на музея. Тя беше дълги години екскурзовод там, основно в Славейковата къща. 15-годишната ми племенница Яна извърши истински подвиг превеждайки текста за Пенчо Славейков от датски и то не съвременен, а такъв какъвто е бил през 1918 г. и затова реших да го споделя и тук.

"Българите" в Дания

Пенка Пейкова

Повод за интереса ми към тази тема е статията на Иван Илчев във вестник „АБВ” „Българите”, както и възможността да се докосна до датското издание на енциклопедията с помощта на моята внучка Яна Николова, която живее в Копенхаген.
Енциклопедията „Българите” се появява в датското културно пространство през юни 1918 г. Нямаме сведения за отзиви в датския печат, като се знае за още незаглъхналата в Европа Първа световна война.
Може би и самите българи изпитват необходимост от подобна книга, която да ги утеши, да им даде кураж след жестокия Ньойски договор.
Все пак какъв е мотивът, поводът за създаването й.
Инициативата е на доктор Еренпрайс, главен равин в Стокхолм и бивш равин в София и на доктор Алфред Йенсен, известен шведски писател, член на Нобеловия институт, предложил Пенчо Славейков за Нобелова награда през 1912 г. Има интереси в областта на етнографията на славянските народи и вече е превел на шведски език произведения на Ботев и Пенчо Славейков. Решават да издадат на скандинавските и други западни езици една поредица от книги под общото название „Библиотека на народите”, като предлагат първата книга да бъде за България. Идеята се подема в края на 1917 година от българския пълномощен министър в Швеция Александър Геров, който уведомява министър-председателя и министър на външните работи на България доктор Васил Радославов. Подчертава се, че редактирана от Алфред Йенсен, тя ще има „презумпция на обективност”. За целта са поканени най-успешните български учени и културни деятели.
Книгата се състои от седем глави. Първата, „Исторически обзор”, е написана от най-добрия историк от началото на века Васил Златарски.
Във втората, „Страната”, професор Анастас Иширков и икономистът Никола Сакаров разглеждат географските условия на българските земи и състоянието на икономиката.
В третата, „Народът”, професор Иширков очертава границите на обитаване на българския народ, антропологическия му тип и регионалните особености. Професор Михаил Арнаудов пише кратка студия за обичаите, а Професор Беньо Цонев проследява историческото развитие на българския език.
В сборника авторите се стремят да дадат една пълна и обективна картина на земята на българите, на миналото и настоящето им. Особено внимание е отделено на културата. На нея са посветени 145 от общо 302 страница на изданието.
В четвъртата глава Иван Шишманов разглежда чертите на традиционната и модерната култура в България. Особено внимание се обръща на образованието и училищата.
Петата глава, посветена на българската литература е най-голяма. Основната част е написана от доктор Кръстьо Кръстев.
Той представя историята на новата българска литература от Паисий до Балканските войни с очерци за най-значимите и известни български писатели. Пристрастията на автора са ясни: За Иван Вазов са отделени 4 страници, за П.Ю. Тодоров – 10, а за Пенчо Славейков – 12. Критикът Владимир Василев допълва картината със студия за развитието на литературата през последните години и новите тенденции, като обръща внимание на най-младите тогава – Димчо Дебелянов, Людмил Стоянов, Николай Лилиев, Мара Белчева и, както той самия пише, очарователната млада поетеса Дора Габе. Включени са и военните разкази на Йордан Йовков.
Шестата глава, „Театър и изкуство” е написана от доктор Кръстев и Сирак Скитник. Проследява се развитието на българската драма през Възраждането и следосвобожденския период.
Последната глава е написана от известния политик и дипломат Димитър Ризов. Той подчертава, че за разлика от другите държави, България се стреми да осъществи националното си обединение, разрушено от великите сили на Берлинския конгрес през 1878 г.
В книгата има много снимки на исторически, архитектурни и природни забележителности, на около 40 български писатели. Към нея е приложена библиография върху България със заглавия на английски, френски, немски и шведски език. Енциклопедията е издадена на шведски и датски език. Вероятно датското издание е превод от шведски език. То е на издателство „Хенрих Копел” в Копенхаген като част от Библиотеката на народите през 1918 г.
От глава пета, „Литературата” на очерка на доктор Кръстьо Кръстев за Пенчо Славейков са посветени страниците от 204 до 215. Преводът от датски език е на 15 годишната ученичка Яна Николова.
Доктор Кръстев подчертава, че Пенчо Славейков се откроява като централна фигура в интелектуалния живот на България през последните десетилетия. Той създава герои, които без да се отричат от своя български произход се присъединяват към другите създадени от велики европейски поети персонажи. Обръща внимание на израстването му като поет и на най-значимите му произведения. Очеркът завършва с твърдението „че е настъпила нова блестяща епоха, в която и най-младия клон на великия славянски народ, ще си спечели място в света на културата”.
Копия от титулните страници на енциклопедията и от очерка за Пенчо Славейков, както и превода му ще бъдат дарени на Музея в Трявна, по повод 50 годишнината на музея „Петко и Пенчо Славейкови”.

Преводът на текста за Пенчо Славейков от енциклопедия "Българите"