Приказка за селянина и мечката
от Евгени Шербак
В съседните задгранични страни, а най-вече в отвъдморските, много хора искрено вярват, че из руските градове и села се разхождат мечки. Това на нас ни се струва странно, защото в тези чуждестранни убеждения сякаш има някаква историческа първопричина. Затова трябва да възстановим истината, а не да изучаваме непотребните чуждестранни измислици.
Било отдавна. При един богат господин, княз или херцог, в отдалечено имение живял селянин. Той бил чудак, надарен от майката природа с изключителна сила. Затова близки и приятели нямал. Както се появявали, така се и разбягвали. Съседите се бояли от него, считали го за странник, още повече, че вместо куче имал мечка, която никога не връзвал на синджир. Разговарял с нея като с човек, а зимата я пускал в къщи, за да не замръзне. През лятото мечокът помагал: подкарвал рибата към мрежите, вземал събраните малини от момичетата или направо слагал на масата младо прасе. А през зимата ходели да се веселят: пързаляли се с шейни и факли, виели като вълци към луната като често често се почесвали по хълбоците. Ако времето било лошо си стояли в къщи. Мъжът свирел на балалайка, а мечокът танцувал витиевато. И си имал един навик – много обичал мед. Даже докато спял си слагал лапата в гърнето с мед и насън я облизвал.
И всичко вървяло чудесно, но бедата дошла оттам, откъдето не очаквали. Дошъл господарят на имението и то не сам, а с чужбинските си приятели. Тръгнал из цялото си владение, природата и въздухът да им покаже. И се случило така, че във виелицата дошли до дома на селянина, за да се скрият от лошото време. Мъжът ги пуснал, докато виелицата отмине. Видели те тогава мечокът и се изплашили като кокошки в курник. Нахвърлили се на господаря и се развикали:
- Каква е тази първобитна диващина? Нима карате хората си със зверовете да живеят? Не е добре това. – викал единият.
А вторият повтарял:
- Шерамига! Това е недостойно за образован човек! Уви, уви! В Париж няма да ви допуснат до грандфами.
А третият направо нарекъл господина "циганин".
- Циганин! – направо казал той. – Белокож циганин! Това е срамна, недостойна отживелица! Това трябва да се крие, не да се показва!
Господарят искал да обясни, но те не искали да го слушат и дори си тръгнали сами обратно към вкъщи. Той се затворил в имението си и горчиво пиел, потънал в пълна меланхолия. Пил три дни и три нощи, на четвъртия заповядал да му донесат пъдпъдъчи бульон и казал да извикат селянина. Той се явил и паднал пред него по очи. Господарят сърбал бульона и го попоглеждал. Доял си бульона, станал, подпрял се с юмруци на масата и казал:
- Е, братко, каква мерзост сътвори ти спрямо мен?
А мъжът стоял, мълчал и нищо не разбирал. А господарят си знаел своето:
- Страхотия някаква живее в къщата ти и ме позориш. Не е добре! Нито едно момиче няма да дойде при теб – само като видят мечката и ще избягат.
Мъжът продължавал да мълчи, а онзи продължил:
- Въобще, братко, трябва да махнеш мечката възможно най-скоро.
- Но как така, господарю! – извикал селянинът.
- Не спори с мен, човече! Заради тебе не мога в Париж да отида. Докато не махнеш мечката няма да те оставя на мира. И ще плащаш троен налог, докато животното е при теб.
Човекът искал да каже нещо за мечока, но господарят изревал:
- Сега вън да изпълниш заповедта ми!
Върнал се селянинът в къщи тъжен. Стоял, мислил. Просто така да изгони мечокът не ставало. Да му обясни също нямало как. Мечката е твар безсловесна, не разбира човешкия език. Можел да го остави, но тройният налог щял да го докара до просешка тояга. Мислил, мислил и измислил. Когато мечокът заспал, той взел гърнето с мед и го сложил в печката. Когато медът кипнал го върнал на мястото му. Мечокът поопипал с лапа и хоп! мушнал я в гърнето. Мъжът не успял дори да мигне и животното се изпарило. Само навътре в гората се чул силен рев и после станало тихо. Мечокът в просъница не виждал къде тича, паднал в една дълбока пряспа и там заспал. И спал до пролетта, смучейки лапата си. В началото, за да не го боли толкова я пъхнал в устата си, а тя била така напоена с горещ уханен мед, че до края на зимата му стигнал. Всичко било точно така. Ако не вярвате, вървете през зимата в бърлогата на мечока и пробвайте лапата. Ах, сладка, ах, медена!
превод: Преслава Ст. Кирова ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар