понеделник, 2 юни 2014 г.

Копирна машина

Шейн Халбах

flashfictiononline.com
Когато се стъмни и никой не наблюдава ще се промъкнем в офиса. Ще се повозим с асансьора до четвъртия етаж и кикотейки се от време на време ще се преструваме, че имаме сериозна работа в сградата посред нощ. Ще проникнем като нинджи, профучавайки безшумно от машината за сода, покрай чешмата до стаята за копиране.

Наречена е така на името на машината, която се намира в нея и ние, осигурили си пълен достъп, ще я напълним с наши копия.

Ще направя твое копие, когато си в настроение за флирт, а ти ще можеш да направиш мое - когато се чувствам красив. Ще направя забележителни, ексцентрични и романтични копия, а ти можеш да сътвориш чувствителни, комични и замислени.

Когато имаме наши копия никога вече няма да бъдем самотни. Колкото по-рано ги направим, ни направим, толкова повече ще се различаваме. Всеки от нас ще има малко по-различен опит, възгледи и мнения, така че разговорът никога няма да доскучава.

Ти ще обсъждаш политиката с ексцентричното ми аз, а аз ще дебатирам "Отмъстителите" срещу "Лигата на справедливостта" със замисленото ти. Ще организираме „кръгли маси” относно общите достойнства на „Алхимик от стомана”, „Игра на тронове” и американската правосъдна система.

На сутринта, когато пролетариата с премрежени очи се върне на работа, ще ни намерят излегнати в стаята за обяд, изпълнили стълбищните площадки и провеждащи състезания с офис столовете в коридора. Ние ще ги обградим, ще ги абсорбираме, ще ги погълнем, като огромен прилив от клонинги, докато не съберем достатъчно от нас, съдържащи въплътената ни същност, когато сме заедно.

Няма да повтаряме фаталните грешки на нашите предшественици.

Първо, ние няма да използваме нашите клонинги, за да създадем галактическа империя на злото. Нашата галактическа империя няма да бъде зла.

Второ, ние няма да бъдем мамени от клонинги, преструващи се на реалните ни аз и ти. Ще използваме черно-бялото копиране на машината, така че няма да има недоразумения.

Трето, няма да правим лоши клонинги.

Няма да правим копия от копията. Нашите копия, ще са само от нас и ще са достатъчно умни, за да се придържат към това правило.

Освен това, няма да правим копия, когато сме ядосани, или самотни, или депресирани. Когато сме сприхави, раздразнени или дребнави. Няма да позволим у нашите копия да има горчивина, разочарование или гордост. Може би най- важното е, че няма да правим копия, докато звучи "Baby", да не би нашите копия да станат фенове на Джъстин Бийбър.

Когато утрото дойде, ще разпръснем наши копия на всички страни. Нашата любов ще се разпространи по целия свят като безкраен океан, дотолкова, че няма можете да получите чай в Индия или в Сиатъл, без да ни видите там.

В крайна сметка, разбира се, че ще дойде ден, когато ще съм капризен, а ти ще си дребнава. Ще дойде ден, когато ще се задушавам от твоята амбиция, а ти ще негодуваш от липсата й у мен. Ще има много такива дни, докато не повторим най-фаталната от всички грешки.

И когато дойде този ден, с всички тези викове, подозрения и съжаления, ще можем да имаме известна утеха от факта, че там, в големия широк свят, там може би има една комбинация от всички безкрайни наши комбинации; една комбинация, която ще надживее това.

Може би една от комбинациите с повече чувство за хумор ще превърне спора в шеговито забавление. Може би с повече романтика, или чувствителност, или някое добро хрумване, нещата ще са достатъчно различни. Каквато и да е съставката, която ни липсва, реакцията ще е там, повтаряйки се до безкрай в нашата световна лаборатория.

В един от тези объркани, случайни експерименти ще го направим както трябва. Дори ако стоим на брега, завиждайки, когато кораба отплава, ще знаем, че пътуването започна от нашите ръце. Ще знаем, че създаването на възможност за този единствен, перфектен, славен съюз прави всичко, цялата мъка на всички неуспешни опити напълно да си заслужава.

превод: Преслава Кирова ©

Няма коментари:

Публикуване на коментар