събота, 12 април 2014 г.

Книжарката, която ми видя сметката

специално за Гост

От година се промъквах и се свирах в някой ъгъл.
Когато се появи тя:
- Станаха двеста.
- Какво? – сепнах се аз.
- Дължите двеста лева.
- Но, но... нищо не съм купувал.
- Четете по около пет страници на ден, това са десетина книги за цялата година.
- Ама...
- Няма "ама", книгите са, за да се четат. Който взема, а не чете може да не плаща, но който чете...
- Но, откъде знаете кой чете? На тези, които не ги четат не вземате ли пари?
- Не вземам.
- Ама...
- Не продавам хартията, продавам мислите, думите, историите.

2 коментара: