четвъртък, 28 януари 2016 г.

Посланическото градче

Срещата ми с тази книга, Посланическото градче от Чайна Миевил, беше особена.
Преди да я открия, докато търсех подарък за наближаващите празници, бях си надраскала това в тетрадката, поради моите си там преживявания, мъки и тем подобни:
...Тогава отиде на тази съвсем неизвестна планета. Езикът им беше невъзможно да се усвои, поради специфичния говорен апарат, които имаха. Имаше опити за компютърна симулация, но те отказваха да комуникират, когато виждаха, че звуците не излизат от гърлата на хората.
Искаше да не разбира. Нищо.
Да живее без думи, без език, такъв какъвто го познава. Само с усещанията за нещата, като прачовек...


И после, след може би две седмици, намирам тази книга, в която се разказва за същото. За същества, чийто език е толкова труден за научаване, че се нужни двама специални души, които да го пресъздадат. Че компютърните симулации са неразбираеми за тях, защото те свързват езика с личността, че използват самите хора като части от езика, за да изразят нещо. Главната героиня е сравнение. :)
"При човеците, ако кажем "черен", съчетанието от звуци, поставени в контекст, предават цвета. Това е така, независимо дали го произнасям аз, Сайл, някой шур'аси или безмозъчна програма, която изобщо няма представа, че говори. Но за ариеките не е така.
Езикът е организиран шум - всички наши езици са такива; но за тях всяка дума е фуния. Докато за нас всяка дума означава нещо, за Домакините всяка от тях е отвор. Врата през която може да се види мисълта за това означаемо, самата мисъл, отправена към думата.
- Ако аз програмирам в устройството дума на англоюбик и я възпроизведа, ти я разбираш - продължи Сайл. - Ако направя същото с дума от Езика и я възпроизведа на един ариекис, аз я разбирам, но за тях тя не означава нищо, защото е само звук, а смисълът не живее в звуците. Тя има нужда зад нея да стои разум...
- Няма друг език, устроен така. - обясни Сайл. - Човешкият глас се възприема като звучене на самата душа... Думите съдържат душата и той е длъжен да присъства в тях - смисълът. За да съществува нещо в Езика, то трябва да е истина..."


Книгата като цяло е доста странна, не прилича на нищо, което съм чела досега и под "странна" имам предвид, че има страхотни идеи, а изпълнението и стила някак не бяха по вкуса ми. Не знам дали причината е в превода, не мисля че той е проблема. Самите герои ми бяха някак нереалистични, нещата между редовете, думите които уж не бяха важни, а трябваше да доближат читателя до тях, някак прекалено схематични, бързи, размити.
Идеите са определно много интересни, дори и тези които не ми допаднаха като напр. че трансформирането на извънземния език в подобие на човешкия бе изложено като някакъв напредък на цивилизацията на ариеките. Способността им да лъжат, да сравняват, да измислят по човешки, бе белег за когнитивен напредък... разбира се, защото хората така са свикнали да възприемат нещата. :) Но въпреки това, всички тези отделни парченца, отделните идеи, които те карат да мислиш под различен ъгъл си заслужават. Някакси да зададеш въпроса кое е по-добре или по-правилно не върви, защото всяко е различно. Мен по-скоро ме вълнуваше въпросът за не/намесата и трябва ли да изваждаме някой, дори цяло общество, от Раят му, защото искаме да осъществим контакт с него, да го накараме да разбира...
Не искам да разкривам изцяло сюжета, само ще вметная, че първоначалният извънземен език, изговарян от посланиците-хора се превръща в дрога за ариеките и от там започва драмата. :) Интересно е, макар леееко пресилено и нелогично да ми беше или по-скоро недобре поднесено.
"Сега произнесеното бе "не както е". Онова, което те изговаряха сега, вече не бяха предмети или моменти, а мислите за тях, посочвания към тях; знаците се откъсваха от обозначаемото. За да се постигне това, бе нужна лъжата. С тази спирала от утвърждаване и отричане идваха същностите и ариеките се превръщаха в самите себе си. Светът ги разболяваше, докато смислите се отклоняваха. Сега всичко беше всичко. Умовете им внезапно станаха търговци: метафората, също като парите, изравняваше несъизмеримото. Сега вече можеха да създават митологии: те никога не бяха имали чудовища, но сега целият свят бе пълен с химери, всяка метафора бе снадка."

Едно от нещата които ми харесаха бе идеята за "имера", нещо като различна реалност, пространство, в което познатите закони на физиката не важат и което обгражда и обхваща нашата реалност.
"Просторите на имера изобщо не съвпадат с измеренията на манхмала - пространството, в което живеем ние. Най-добре можем да го обясним като кажем, че имерът лежи отдолу или отгоре, просмуква, той е основа, език, в който нашата реалност е дума..."

Другото, което ми хареса бяха описанията и идеята за биотех - живи, растящи сгради, машини, всичко.
"Кацнахме и страдалческият вик на тревата се разнесе откъм склона, щом нашите кораби започнаха да пасат... (това изречение ми е направо любимо :) Същества, подобни на кръстоска между анемонии и нощни пеперуди, замираха, когато ги подминавахме, и размахваха сензорните си крайници подир нас... животни подобни на дрипави листове хартия, летяха из жаркото небе. Стопанските постройки в края на възлестите, дебели колкото човек притоци на тръбопровода бяха също толкова неспокойни, колкото и останалата архитектура. Гърчеща се кула снасяше яйца с млади машини. Птиците хартии кълвяха паразитите по нея. Щом ни видяха, гледачите й се сепнаха, а после се втурнаха в галоп към нашата група. Фермата измуча."

Ще се чете още! :)

Няма коментари:

Публикуване на коментар