"Защо някой пише е въпрос, на който мога лесно да отговоря, защото твърде често съм го задавала и на себе си. Вярвям, че пишем, защото имаме нужда да създадем свят, в който можем да живеем. Аз не мога да живея в нито един от светове, които ми бяха предложени. Светът на моите родители, светът на войната, светът на политиката. Трябваше да си създам мой, собствен свят. Като климат, родина, атмосфера, в която да мога да дишам, да царувам и да се възраждам отново, когато бъда унищожена от живота. Вярвам, че това е причината за всяко изкуство. Артистът е единственият, който знае, че светът е субективно творение: че има избор, който трябва да се направи, селекция на елементи. Че е материализиране, въплъщение на неговия вътрешен свят. После той се опитва да привлече други в него, надява се да наложи своята конкретна гледна точка и да я сподели с другите. И когато вторият етап не е достигнат, смелият творец продължава, въпреки това. Няколко мига на общуване със света си заслужават болката, защото в крайна сметка това е свят за другите, наследство за другите, дар за други. Също така пишем, за да повишим собствената си осъзнатост за живота. Пишем, за да примамваме, омагьосваме и утешаваме другите. Пишем като серенада за нашите любими. Пишем, за да вкусим живота два пъти: в момента и в ретроспекция."
Няма коментари:
Публикуване на коментар