Тримата братя и златната ябълка

Имало някога, някъде, един мъж и една жена, които играели с любовта си тенис на корт. Тя била блестяща златна ябълка, която летяла от единия до другия превръщайки се в полета, в това което единият или другият виждал. Докосвана с ръце, крака, изстрелвана с картини, куфари, компютри и тигани вместо с ракети, тя летяла и се променяла, но отвътре била все златна ябълка. Времето минавало и двойката имала вече деца - трима малки сина, които стояли отстрани като съдии на играта и брояли сетовете - ябълката била вече не само любовта на мъжа и жената, но и тази към децата им.
Дошъл ден, в който любовта на синовете се отделила от златната ябълка на родителите им и всеки от тях започнал собствена игра, със собствената си златна ябълка. Първо трябвало да придобият тренинг затова всеки играел сам със себе си - срещу блестяща огледална стена, която винаги връщала само това, което било хвърлено, ябълката не се променяла.
Първият брат изучил тази игра до съвършенство и тя много му харесала. Дори решил да стане учител и да обучава другите в това как да овладяват ябълката срещу стената. Бил добър учител за децата. Няколко пъти се опитал да играе с други хора, но промяната на ябълката го разстройвала, странните движения и предмети на партньорите му го плашели, непридвидимия вид на другите го натъжавал. Предпочитал стената и играта със себе си, собствения си ум и тяло, които разбирал много добре. Останал си дете - не могъл да сподели ябълката с никой и тя се покрила с патина.
Вторият брат, още докато играел за първи път играта с друг човек разбрал, че ябълката не се променя - още тогава бил уцелил душа, която вижда света като него. Това малко го разочаровало, защото се бил настроил за дълго търсене, но оценил случващото се и заиграл играта. Минали години и тя му доскучала - той си взел ябълката и решил всеки ден да играе с различни хора, да навакса пътуването в началото. Разбира се не било същото, а и златното от ябълката вече доста се било изтрило, но се почувствал почти удовлетворен.
Третият брат изиграл няколко игри и веднъж, когато запратил ябълката към едно момиче тя му извикала, че сега ще му върне тази чудесна круша обратно. Засмял се третия брат, защото досега като хвърлял ябълката другите получавали пуйки, патладжани, шишета с парфюми и буркани със сладко. Крушата била толкова близо. И той решил да играе играта вече само с това момиче, нищо че то не виждало съвсем същото като него. Играли много дълго, ябълката преминала през безброй трансформации и в един момент започнала да пристига пак само като златна ябълка при всеки един от тях. Децата им чакали кога тяхната ябълчица ще се отдели да започнат на свой ред играта.

А ламята? - ще попитат някои.
Ламята, де факто, била създала и ябълката, и хората и наблюдавала отдалеч, правейки залози за забавление. Следва драматично-забавна музика и финални надписи.