източник: 365tomorrows.com
Светлината над вратата светна зелено и тя влезе в залата. Изкуствената трева покриваше пода - буен килим, който продължаваше да расте, сякаш недокоснат, след всяка нейна несигурна стъпка. Огромен басейн лежеше в центъра на залата: аромата на солена вода докосна ноздрите й.
Жълтата й кожа блестеше под силната флуоресцентна светлина, симулация на живот взет от отдавна угаснала звезда. Бе татуирана с множество завъртулки - кодове и език смесени в едно, съставящи чуждоземния набор от родови белези.
Една матова сива кутия на ръба на басейна започна да се поклаща и се отдели от пода. Когато се издигна на височината на гърдите й от нея изкочиха два черни кабела. Сивата кутия започна да потъмнява до землистокафяво и гладката й повърхност се набразди. Кабелите се извиваха по пода, докато тя стоеше пред колоната от пръст и след това се плъзнаха във въздуха, за да се прикрепят здраво към слепоочията й.
Тя напълни шепите си с пръст и започна бавно да я поставя върху горната част на черепа си. Вместо да падне по пода пръстта изцяло прилепваше по косата й. И тъй като постави доста пръст върху главата си, косата й се издигна нагоре и започна да наподобява очертанията на планини и долини, които се променяха и извиваха, пълнейки се с дървета и зеленина. Когато купчината с пръст бе изчерпана наполовина, тя спря да слага повече от нея върху себе си. Вземайки пак малко в шепите си я разхвърли над басейна. Оформиха се острови и континенти, въртейки се един срещу друг преди да застинат в странни и красиви земни формирования. Кабелите паднаха от слепоочията й в басейна, завъртяха се и се понесоха под повърхността на водата. Вълните се разбиваха в новоформираната земя, продължавайки да я променят и моделират.
Седейки край басейна, тя си тананикаше, докато подрязваше изкуствената трева с ръка и от време на време хвърляше с шепи от нея над басейна и новоформираната повърхност. С усилването на тананикането й мелодията ставаше все по-сложна. Формите, които се бяха образували върху главата й започнаха да забавят растежа си. Рисунките по кожата й започнаха да се променят, да танцуват една около друга, да променят вида си, думите, кодовете – тайнственият език плуваше върху кожата й. Тя отвори уста и песента й избухна в кресчендо, в хармония с високия звук на тананикането, което все още отекваше в залата.Малки създания започнаха да се появяват из планините и долините върху главата й. Шарките по тялото играеха върху кожата и изчезваха върху слепоочията й. Когато от тялото й изчезнаха всички знаци, над главата й пропука синя светкавица от електричество. Малките създания започнаха да се развиват - на някои израснаха криле, други скочиха в басейна и те започнаха да се крият и ловуват. Една малка група започна да мисли и препъвайки се продължиха напред, изправени и изплашени.
Тя завърши песента и свирейки тихо се пресегна към формите на главата си, сега пулсиращи от живот. Когато ги разчупи, те се разпаднаха на четири парчета. Тя пусна всяко едно от тях в различни части на басейна и върху новоформираните късове земя. Когато животът започна да се захваща и оформя сам, тя бавно обиколи басейна, подсвирквайки нежно над някога празната повърхност.
превод: Преслава Кирова ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар