Създателят на притчи

от Джойс Каръл Оутс

източник: http://liternet.bg/ebook/amerikanska/content.htm

М., създателят на притчи, дребен, деликатно сложен човек с блестящи тъмни очи, живеел вътре в един едър, мърляв, подобен на мечок мъж на, отиваща си вече, средна възраст. Всяка сутрин двамата изпълзявали от дебрите на съня. Единият в трепетно очакване да изрази на хартия кристалната проза, заради която, още приживе, станал безсмъртен - красивата и ужасяваща мъдрост, дала му плодовете си през нощта. Другият в трепетно очакване да яде, да яде и яде, и яде, защото имал бездънна дупка вътре в корема си.
След това, всяка една сутрин от живота на М., следвало нещо напълно неизвестно за неговите почитатели. Борбата между думите, изискващи да бъдат записани - думи така нетрайни, както този, който ги изричал, и апетита: голям небрежен спътник, сядащ ненадейно, с въздишка на доволство, да яде и яде, и яде. В яденето намирал покой. Той и неговата съдба били едно, но не и другия, изтънял почти като сянка, между тях. След това се отпускал в съня си като дете в утроба.
И тогава, за един определен, благодатен отрязък от време, М. бил свободен да пише. Пишел бързо, яростно, не смеейки да направи пауза, от страх, че у другия внезапно ще се събудят нови пристъпи на апетит и скъпоценната му свобода ще свърши. Така че създателят на притчи е отчаян човек: кратките му истории, рядко повече от една или две страници, са изключително рожби на отчаянието.
Ледено студени и безчувствени, притчите, подхранвани от апетита, презират всяко знание за него или за едрия като мечок, небрежен спътник, чиито работещи челюстите ги правят възможни. Създателят на притчи, М., съзерцавайки отражението в огледалото, не може да види себе си: това той нарича своя съдба.
Ако беше различно, почитателите не биха могли да му се насладят.

превод: Преслава Кирова ©