Никакви вишни - разказ от 100 думи

Разказ по истински случай. ;)

Никакви вишни

Децата играеха в рядката кал. Момиченцето прецеждаше подгизналата пръст в ситото и правеше топчици, които нареждаше върху едно листо:
- Кюфтетата скоро ще бъдат готови, скъпии!
Момченцето дълбаеше с лопатката и събираше камъчета в кофичката.
- Търпение, жено, трябва да подсигурим дигата, иначе дъждовете пак ще я съборят, ще отнесат всичко – легла, печки...
До тях, в градината с изкуствено слънце, червените топченца на узрелите вишни светеха като очички на непознати зверчета, чакащи нечия ръка.
- Скъпи, готоовооо! Скъпи...? Дани? Даниии?
Момиченцето се затича към градината и чу стържещият глас на блокиралия електронен пазач:
„Никакви вишни... никакви вишни... никакви...”