![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEieb6wh3vWOoqNVCIXBUUiuFVQle9_o_hcw3WtCnUGcO_rEWpwN4hLkLQrIvIlV52HSYIGxU7GvdMnr1rjSXNc2wXhxHFRO3jo3ktDo76LkkdTzG2BAdJpY2m7VQaODkJeQszwo4JP2mbtV/s400/images.jpg)
източник: wigleaf.com
Два стола. В стил „Кралица Ана”. Перфектна простота. Но всъщност единият е жена, любимата ви, чието тяло може да приема формата на всичко, до което тя се докосва. Кой от двата е тя? Това е игра, която двамата понякога обичате да играете. Столовете, мислите си в началото, са съвсем еднакви. Но сядайки за секунда, върху стола раиран от потока слънчева светлина, струяща през високия, искрящ прозорец в другия край на стаята, можете, само след миг, да усетите почти незабележимите издигания и спадове на диханието на любимата си. Човешката топлина върху износеното синьо кадифе, което избледнява и потъмнява отново, когато прокарате пръсти по него - като повърхността на горско езеро, променящо цвета си при силен вятър.
превод: Преслава Кирова ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар