Доверие

Един филм, който гледах заради Клайв Оуен.
От много позната тема, изключително добре направен филм. Струваше си дори само, заради последното изречение, което съм цитирала и от което имах нужда в момента.

"Помниш ли като влезе в басейна за първи път? Вероятно не, беше на 2 годинки. Питър беше изплашен до смърт, когато влезе за първи път. Викаше и плачеше толкова много. Без да спре. Във ваната му харесваше, но в басейна...Но не и ти. Ти не се боеше. Още си спомням. Беше невероятна. Влезе с мен и веднага започна да се смееш и да пляскаш във водата. Имаше толкова увереност. Не беше само плуването. Имаше това...доверие в хората, в света. Във всичко. Такава си беше. Безстрашна. Толкова обичах това в теб. Караше ме да се гордея. Завиждах ти дори. Боях се, че загубиш това качество като пораснеш. Тази увереност, тази вяра. Но не стана така. И после аз те разочаровах. Мое задължение беше да се погрижа да не загубиш доверието си, да те предпазвам. Що за баща съм, ако не мога да те опазя?"

"Хората биват наранявани. Не можем да предпазим себе си, или децата си. Можем само да се подкрепяме един друг, и да си подаваме ръка."