Първата истинска книга, до която имам спомен, че съм имала досег и която дядо ми четеше, когато ме приспиваше следобед, когато бях на около 3 г. - "Парижката света Богородица", изд. 1960 г.
Вече не съм съвсем убедена, че е редно да се четат, "приказват такива неща на едно дете", но от историята на Юго, а и от доста други досега няма никаква промяна.
Всичко си е същото.

Няма коментари:
Публикуване на коментар