Офисни пейзажи

Тъмни рисунки върху водата, окачени някъде далеч. Като играчки от детство ни, израснали като великани,
и обвиняващи ни
за това, което никога не сме станали.

По Тумас Транстрьомер, СИРОС

(в началото на книгата, не на самия разказ)

След наводнението, основната задача на баща ми в Крафта Системс беше да поправя повредените от водата твърди дискове. Сведенията от тридесетгодишен изследователски опит бавно се разяждаха от корозията. Техниците работеха денонощно, за да спасят ценната информация, която пристигаше непрекъснато от наводненото съоръжение извън Меларьорна.

Понякога помагах - понякога седях с него в работилницата и издухвах със сешоара платките и твърдите дискове - но през повечето време баща ми беше много зает с анализирането на данни и нямаше какво друго да правя, освен да се мотая и да чакам.

Един късен следобед, в някакъв прилив на гузна съвест, той ми ме пусна в стаята за копиране, където имаше компютър, на който можеше да се играят игри. На бюрото, до машината за рязане на хартия, имаше червена дискета с логото на Крафта, отпечатано върху нея. Ло ми беше казал да си отварям очите за такива червени дискове в офиса на баща ми; това можеше да е така нареченият диск SAK5, който е вид ключ, носен само от служители на Крафта с много високо ниво на достъп.

Баща ми се задържа дълго време на прага, разпитвайки ме за училище и как е било в къщата на Лар. Опитваше да прекара някакво смислено време с мен, но всичко, за което можех да мисля беше дискетата, така че отговарях механично на въпросите му, надявайки се да се откаже.

Когато най-накрая ме остави на мира, пъхнах дискетата в компютъра и прегледах съдържанието й. Не изглеждаше добре - съдържаше само текстов документ. Отворих го и на екрана бавно се появи снимка. Беше изображение на един от колегите на баща ми с червена пластмасова топка на носа. Той се хилеше с вдигнати два палеца към камерата. Под изображението се появи текст: „Добре дошли на годишния маскарад на Торстен и Агнета: „Смешен фест на 4-тия етаж“ на 24 февруари.“

Пораженчески ударих челото си в клавиатурата и дълъг низ от “т”  се изписа на екрана.

От Things from the Flood by Simon Stalenhag ©

Превод Преслава Ст. Кирова ©