Започнах да гледам сериала заради Рикардо Дарин, когото много харесвам и след това видях, че той всъщност е по най-известния аржентински комикс на Хектор Джърман Остърхелд (история) и Франциско Солано Лопес (рисунки), публикуван за първи път между 1957 и 1959 г. в основаното и редактирано от Остърхелд списание Hora Cero.
В оригиналния комикс се разказва как Остърхед като сценарист се среща с пътешественик във времето в студиото си (заглавието на историята идва от там, eternidad = вечност, eternauta = пътник през времето, във вечността) ), който вече е изживял над 100 живота и се връща в миналото да предупреди разказвача за бъдещата катастрофа. Във филма Остърхед се появява в последната серия като журналист, записващ всичко слуващо се.
Филмът, макар и да не следва стриктно комикса, много ми хареса, дори не разбрах кога го изгледах и свърши.
Комиксите, както и фантастиката сама по себе си ( анимацията също ) като подценявани някога (пък май и сега) форми и жанрове, могат да бъдат убежище на идеи, свобода и фантазия, каквито може никога да не се появят в "сериозните" такива, независимо дали има цензура или не.
Няма коментари:
Публикуване на коментар