Игор Пронин

Докато се рових из разни руски сайтове за фантастика попаднах на името Игор Пронин и не знам защо се позачетох в определенията му за самия него и в нещата, които пише:
Игор Евгениевич Пронин — руски писател, автор на повеста «Мао», номиниран за премията "АБС" и много други. Лауреат на премията "Странник", за Научно фентъзи, за книгата си "Отражение" (2008). Псевдоними: Норман Сеймон, Алексей Степанов

Автобиография:
"Родил съм се на 28 август през знаменателната 1968 г. в града-герой Москва, в семейство на служещи на режима програмисти. Първите ми произведения написани на перфокарти със синьо-червен молив не са се съхранили. И много им здраве. Като дете исках да стана пенсионер, после артилерист (от комуналната ни квартира МГУ изглеждаше добре), после чух за съветските писатели. И въобще, щях да бъда много добър съветски писател и по тази причина хич не обичам демократите, либералите и всичката друга сган, която ми обърка живота. Когато реших да стана писател, разбира се, престанах да уча и младежкия алкохолизъм ме отведе в ИАЕ ” И. В. Кручатов”, но с катастрофата в Чернобил нямам нищо общо, работех там просто като мързелив примат. След това доста време работих на същата длъжност, дори служих по същия начин две години.

Взех диплома от ВЗФЭИ (Всероссийский заочный финансово-экономический институт), след няколко явявания, и от тогава понякога разсъждавам за икономика. Не ми обръщайте внимание. Трудих се в банковия сектор на родината около десет години, но не можах да й нанеса голяма вреда. Напуснах я през 2002, заради пълният й морален упадък. Не мога да живея там, където човек без ланец на шията се счита за дивак. Интернет зависимост със средна тежест от 1999 г. и почти веднага започнаха усложнения на литературна почва. Да се излекувам не ми се отдава, още повече, че вече съм професионален литератор. Ако ми предложат добри пари мога пак да бъда, за известно време, мързелива маймуна.

Пиша всичко наред, но се получава само фантастика. Такова е моето особено дарование: започвам да описвам „Жигули” и никой не може да го познае. Налага се после да го преправя на „звездолет” и изведнъж всичко става ясно. Фантастиката е елитен жанр. Освен в „Клуба на руските харизматични писатели”, аз съм член и на редколегията на „Вечерният гондилиер” и на още куп тайни общества, в това число на „Държащите свещ”, „Лигата на забравените биорги от Сириус” и „Упиващите се от смъртта”. В комсомола исках да вляза много пъти, но не ме приеха. Затова всичките там комс-орги и всякакви други киборги не ги обичам.

Моите книги се продават във всеки магазин. Аз съм много готин писател, макар че никой не го знае. Следващите ми творчески планове са да спечеля много пари. Имам жена и дъщеря, и водка за закуска, аз съм много добър човек, но на пръв поглед това не е много ясно, в свободното си време обикновено спя, ако не е много студено. В общи линии това е всичко."

Та в пристъп на ентусиазъм реших да преведа един негов разказ, който ми се стори интересен, а и кратък: Консерви.

Предварително се извинявам за допуснатите неточности в превода (имах затруднения основно с имената).