Палачинки

В това мрачно и студено време реших да направя нещо неповторимо, плътно и зареждащо:
Моята рецепта за палачинки, която взех от една стара готварска книга, която родителите ми са купили, когато са се оженили 1968-70 г. Исках да я щракна, но от честото й ползване е заприличала на нищо, корицата й отпред липсва, а на най-използваните страници има проби от съставките на ястията, само отзад се вижда, че е от издателство "Техника" и струва 293 лв. Интересно е, че никъде в интернет не видях подобна на тази рецепта, а едно време хората си купуваха едни и същи неща, вероятно доста семейства имат същата книга.
Започнах да ги правя (палачинките), когато дъщеря ми беше на 2 г., тя още тогава изяждаше по осем ( средни по размер, не като тези на снимката:) и това и досега е най-любимото й ядене. Палачинките са задължителни, особено за децата. Ял ли си като дете палачинки - можеш да преживееш всичко и пак да се усмихваш.:)
И въобще много хора, които са нещастни, объркани или неудовлетворени имат някакъв проблем с храната. Защото тя храни не само тялото. Когато ядем пълним не само стомаха, но и сетивата си - виждаме, вдъхваме, вкусваме, усещаме... Тя ни дава цяла палитра от удоволствия. Когато прекалим, чувствителността ни се притъпява, а откажем ли се - съществото ни страда за естественото си екстази.

Палачинките:
3 яйца
3 жълтъка
1 чаша брашно
1 щипка сол
около 2 чаши прясно мляко (тестото трябва да е като гъста боза)

Плънката аз си я измислих:
настъргани ябълки
кафява захар
уиски
канела
орехи
Ябълките се задушават със захарта, канелата и уискито, накрая се добавят нарязаните орехи. Слага се на всяка палачинка, колкото ти душа иска. Аз по-вкусни от моите палачинки не съм яла. ;)