Трябва да се раззелениш

Разказ на Леонид Панасенко, публикуван в сборника "Фантастика-1", 1985 г.

Трябва да се раззелениш

Леонид Панасенко

Превод Елена Иванова

Както винаги, той стана безшумно, за да не събуди жена си. Беше към шест часът по местното време. В тясното парче слюда, което миналото лято сложи в дървена рамка, неясно се отрази голямото му несъразмерно тяло. “Сякаш набързо са го направили – от каквото падне.” – бегло помисли Ким и се усмихна.
Живееше вече четвъртия си живот – двеста четиридесет и осем години от първото раждане и малко повече от тридесет от последното – и всеки път, когато сменяше износения си организъм, пресъздаваше до най-малки подробности не особено сполучливата си телесна обвивка. Останалите Импровизатори смятаха верността му към традиционната биоформа за чудачество, приумица на майстора, защото всяка стабилност в изменящия се свят струва немалко усилия; много по-лесно е да измислиш по-съвременно и по-удобно за работа тяло. Той знаеше, че начинаещите Импровизатори имат склонност да произвеждат маса допълнителни сетивни органи, да удвояват сърдечносъдовата система, обяснявайки всички тези приготовления с бъдещите трудности. А как иначе, предстои им наистина божествена дейност – да откриват безнадеждни, потенциално непригодни към самозараждане на живот светове и да ги пробуждат, първо да ги оплождат с устойчиви органични съединения, после... С една дума, тежкият труд на генетичния проектант, обучен по методите за създаване на материални структури с помощта на психополе. Ким смяташе, че всички експерименти със собственото тяло са глезотия, напразно губене на сили и време. По този повод той веднъж пусна една фраза, която в последствие стана крилата: “Истинският Импровизатор трябва да бъде по-консервативен от природата; та тя, майчицата, е можела да експериментира милиони години, докато ние имаме срокове и осъзната цел.”
Гората ухаеше на свежа зеленина. Изпълваха я най-различни шумове и сдържано движение: дърветата размотаваха навитите си огромни листа, готвейки се с първите лъчи на Звездата да поемат скъпоценната енергия.
Той се протегна, скръсти ръце на гърба. И веднага, както неведнъж се беше случвало, усети в дланите си остра хладна муцунка.

Целият текст >>