Три в едно

В къщи отдавна са ме обявили, че ставам за сценарист на анимации в стил "Том и Джери" и "Инспектор Дю-дю". А аз като гледам какви български филми има и като чета разни нещица в нета, реших накрая да напредна и да напиша нещо като сценарий за един много успешен, актуален игрален филм – фантастично-еротична, криминално-психологическа драма. Смес между "Сексът и градът", "Укротяване на опърничавата" и "Мълчанието на агнетата". Най-сериозно. Ако не звучи така, това е привидно. А и нали знаете, че в несериозните думи, често се съдържат най-сериозните неща. Бла-бла... Очаквам небивал режисьорски интерес към историята и към детайлите:

Жена обича трима мъже едновременно. Те също я обичат - всеки по свой собствен начин. Първият я обича с ума си – могат да водят безкрайни разговори на всевъзможни комплицирани теми, да философстват за смисъла на живота, за това какво се случва с една звезда, когато достигне 3 пъти масата на слънцето, за глобалното затопляне и персоналното застудяване. Вторият я обича с тялото си – няма по-добър любовник от него, владее невероятни тактики, с които да й доставя удоволствие и с който тя научава много за собствената си плът. Третият я обича със сърцето си – предугажда настроенията и влеченията й, с него дори нищо да не прави или говори е добре, защото чувства как душата му докосва нейната.
Тримата правят идеалния мъж. Всеки търси идеалното и понякога го открива, но на каква цена... Цената на идеала винаги е висока.
Един ден идилията на живота й се разваля. По някакво странно стечение на обстоятелствата тримата мъже узнават един за друг. Съдбата си прави шега, както се казва и наглася така нещата, без никой да очаква. Жената се е опасявала от това, затова никога не е предприемала нещо в тази посока и се е надявала, ако се случи то да не е така драматично, каквито са били опасенията й. За нея е почти странно, че макар да са част от идеала, никой от тях не иска да се примири с положението и да приеме присъствието на другите. Явно парченцата на идеалното вървят в комплект с цялото му чувство за превъзходство. Защото все пак какъв идеал си, ако не си високомерен. Притискат я до стената. Карат я да избира. Как можеш да избираш части от съвършеното? Как можеш да отключиш с ключ, чийто два зъба са строшени? Не могат да разберат, че тя обича толкова много всеки един от тях, само защото съществуват останалите.
След всичките яростни скандали, обвинения и заплахи, накрая и тримата я напускат. Жената не разбира, както би било логично, че всъщност те не правят съвършения мъж, защото съвършенството е точно в дозировката на това, което имаш и което ти липсва, а закопнява да си върне това, което е имала, независимо какво е то. И понеже толкова дълго е живяла със своя идеален мъж, тя не може да живее по никакъв друг начин и умира. Изчезва. Никой не чува повече за нея.
След няколко месеца тримата мъже също изчезват. Изпаряват се постепенно – първо единия, после и другите двама. Хората, които ги познават казват, че страдат заради смъртта й и са заминали нанякъде, за да успокоят мислите си. Хората, които не ги познават казват “Може би...”. Накрая всички казват “Може би...”.
Един ден някакъв нов наемател студент се оплаква от неприятната миризма, която идва от стаята до него. Хазаинът се изплашва, кърши ръце, но ще не ще се обажда в полицията. Когато колата идва вече се е събрала тълпа пред вратата. Полицаите разгонват лешоядите, доколкото успяват и влизат с хазаина в стаята. Миризмата на мъртва плът е непоносима. Дърпат завесите на прозореца и виждат, че стаята е почти празна. Само в средата й има едно дълбоко, старо кресло, в което седи мумифицираното тяло на жена. Сухите й празни очи се взират напред към поставения срещу нея пластмасов манекен, на който са закачени изтръгнати, истински човешки очи, език и сърце.

;)