Консумативното общество

Прочетох книгата на Кристиян Банков “Консумативното общество”
във връзка с инициатива на издателство ЛИК и дойде трудното накрая - да й направя представяне и да напиша мнението си за нея. Трудно, защото тя съдържа изключително много ценна и интересна информация, която е невъзможно да бъде изцяло осмислена само с едно прочитане.
Книгата би била интересна за всеки, които се интересува от процесите, създаващи и определящи обществото ни, защото културата на потребление определя идентичността не само на всеки един от нас, но и е показател за това накъде отиваме и към какво се стремим като цяло, тъй като личните избори винаги са свързани с оценката на общото – положителна или отрицателна и те всъщност го създават.
Книгата ще ви заинтригува още в първата си част, в която ще научите защо не всяко общество може да се нарече консумативно и как кралица Елизабет I трупайки и парадирайки с чуждото богатство дава пример и тласък на една нова социална среда, в която новите форми на съревнование и демонстрация чрез стоките са главните движещи сили. За романтичния дух на модерния консумизъм, при който удоволствието не е производно на акта на консумирането, а на мечтата за него и за законите ограничаващи потреблението.
След това автора разглежда как е представена социологията на консумизма у класическите автори. За мен тук най-интересни бяха коментарите върху теорията на Зимел, според който в основата на човешката личност има две водещи “сили” – имитативна, търсеща еднаквото и диференцираща, стремяща се към уникалното и едновременното изразяване на тези две противоречащи си енергии чрез модата, както и анализа на Голямата депресия и идеите на теоретика на макроикономическите механизми, които определят съвременното консумативно общество – Джон Кейнс.
От критиците на консумизма имам отдавнашна слабост към Жан Бодрияр и това беше частта от книгата, която докато четях неволно заподозрях автора в проконсумистки настроения, защото ми се стори, че се отнася доста критично към критикуващите консумизма.:) Тук е мястото да кажа, че не само сред критиците на потребителския начин на живот има обслужващи нечии икономически и политически интереси, сред подкрепящите крайния консумизъм в момента има дори доста повече. Не случайно вече често се употребява и една добре измислена, приемливо звучаща думичка – лобисти.
“Отчуждението от практическото взаимодействие с реалността бързо се трансформира в едно изцяло консумативно отношение към информацията за събитията по света. Ангажиментът и съпричастността са заменени от любопитството, което уеднаквява възприемането на медийната информация. Насилието се сервира чрез телевизора в уютната стая, в контекста на западния комфорт, в системата на конкуриращи се за интереса (любопитството) на зрителя предавания. Именно този “кастриран” вариант на съпреживяване на световните събития е симулакрумът на реалността, алиби за съвестта на тези, които са добре и изпитват вина за тези, които са зле. Бодрияр го нарича “свят на вътрешна употреба.”
Познато, нали?
Нещата стават още по-дълбоки, когато разбираме, че “съвременната социология на консумизма тръгва от предпоставката за неразривността на връзката между “консумациите на тялото” и “консумациите на социалната идентичност”, и чието разделяне е сякаш един от най-фантастичните елементи във филма Матрицата.
Следват главите за идентичността в съвременния свят, антропологичното и политическо измерение на консумизма, които ми бяха най-интересни. Прилагам два откъса, които вярвам ще заинтригуват и вас.
“В консумативно отношение високомерната идентичност е почти пълен антипод на суетата. На фона на общата зависимост от консумизма на съвременния човек високомерният до най-висока степен се доближава до аскетизма. Да си въздържател означава да си независим, следователно и в този случай идентичността изразява себе си с езика на потреблението, макар и чрез отрицание.”
“Забравете идеята за консуматорската ирационалност. Забравете че стоките са добри за ядене, обличане и подслон; забравете за тяхната полезност и вместо това опитайте идеята, че стоките са добри за мислене; разглеждайте ги като несловесно средство за човешката творческа способност.”
Какво е високомерието, не е ли и това да имаш желания над тези на тълпата и опитвали ли сте да опишете подробно някакъв съвсем прозаичен предмет, напр. вилица или чанта – как изглежда, какви асоциации създава, получава се доста интересен разказ.:)
Радвам се, че в тези три глави открих потвърждение на неща, които често съм си мислила, а също нови и интересни, включително идеите на Зигмунд Бауман. “Той използва израза “множество личности”, които представляват “краткотрайни фрагментирани форми на съзнание, всяка от които се ползва за справяне с онзи виртуален свят, в който човек пребивава в определен момент от времето... набор от идентичности, които се “носят” като дрехи или направо се консумират като потребителски стоки.”
Ще прочетете за движението swadeshi на Махатма Ганди и връзката му с консумизма, за антиглобалистките, екологични и културни съпротиви срещу него, за adbusters.org и Вuy Nothing Day, и защо Коледа се е превърнала в световен ден на консумизма.
После ще научите за възникването на понятието “стил на живот” (Lifestyle), за различните стилове според изследователите, ще можете да определите собствения си стил, а също и как и защо “човек става обект на научни изследвания едва когато е станало ясно, че е по-трудно един автомобил да се продаде, отколкото да се произведе”.
Следва теорията на пазаруването, мястото на похапването извън дома, автомобилът и сексът в системата от консуматорски връзки и взаимоотношения.
Последната трета глава е посветена на социологията на консумативното общество в България, като основа за анализите на автора са книгите на Иван Хаджийски, Георги Марков и Димитър Димов, и както самия той пише имат целта да бъдат “не друго освен един кратък увод към чакащата да бъде написана социология на консумативното общество в България.”
В крайна сметка, ще си послужа пак с цитат, “Да си консуматор не е еднозначно членство в клуба на глупаците, консумизмът не е залезът на културата.”, а нещо много по-сложно, в което участваме всички ние и от нас зависи докъде и как ще се развие, и в какво ще се трансформира. Във времената на бум на предлагането всеки е някакъв вид консуматор и е нужно е да осъзнаем, че всеки наш избор, дори най-елементарния напр. какъв препарат за миене на чинии купуваме, влияе на всичко – хора, природа, икономика, бъдеще и затова трябва да се отнасяме отговорно към изборите си. Да имаме едно наум, че макар най-важното да е невидимо за очите и да не се купува, от формата в която ще го облечем зависи дали другите ще го разберат и дали ще остане и след нас.
За мен това е една изключително добре написана, изчерпателна и обективна книга, сборник, учебник за всеки мислещ и интересуващ се човек. На моменти имаше някои професионални термини, които ме затрудниха и трябваше да ги издирвам, но като цяло текста се чете лесно.
Единственото, което мога да кажа като критика по-скоро е насочено към самото издателство, а не към автора и то е свързано с оформлението на книгата и текста, който я представя на задната корица – не се връзват с моя консуматорски стил така да се каже.:) Графичното оформление можеше да е много по-добро, семпло и изчистено, книгата и автора го заслужават – сега има леко претупан “социалистически” вид. Текстът отзад също – скучен е, един подходящ цитат би свършил много по-добра работа.
Бях написала още, но прецених, че става доста дълго, а и сметнах че цитатите са по-важни, за да се види пряко какво представлява книгата и че наистина си струва да се прочете.