Ф.И. Тютчев
1830 г.
превод Йордан Ковачев
Мълчи, прикривай и пести и свойте чувства, и мечти -
в душевни нека дълбини те пръскат своите светлини -
като на звездните лъчи любувай им се - и мълчи!
Как би сърцето си разкрил? Как други теб би доловил?
Ще схване ли с какво си жив, щом всяка реч е звук лъжлив?
Той мислите ще изличи... със тях храни се - и мълчи!
Сам вътре в себе си живей, че свят безкраен в тебе грей
от мисли, чувства, бленове; тях външен шум ще ги скове,
те гаснат в дневните лъчи... Гласа им слушай - и мълчи!
Няма коментари:
Публикуване на коментар