Правопис

снимка: growthmentality.com
от Кирстен Ру

Източник: quickfiction.org

Думите никога не идват лесно при нея. Никога не пристигат по начина, по който бутилките с мляко се поклащат на поточната линия в старата фабрика и капачките в ритъм щракват върху гърлата им.
Тя работи върху тях. Обхожда ги. Обикаля. Моли майка си до постави металния писец. Сестра й изглежда като маска с нос и мустаци. Моля, мога ли да оставя зрънцата в шушулката?
В училище, цифрите се нареждат по двойки: 4 хваща за ръце 8, плоската, дълга масичка за деление разделя ревящото 2 от неговата майка - флегматичната 6-ица. Тя винаги знае кое с кое върви. Изглежда е знаела как да мести всички тези числа по страницата - винаги е знаела как работят. Ред след ред. И те са перфектни.
Може и да чете - без отвързани думи, без счупени зъби в изречението, без витрини с неработещи светлини. Всичко изглежда на мястото си.
Но когато пише писалката заеква между пръстите й, отказва да даде думата, точно както езика е прилепнал в долната част на устата й и няма да помръдне. По-лошо е даже от говоренето. Ухажор в любовен триъгълник. Обувки от животинска кожа. Всички те изглеждат нередни, лоши като чудовища, буйстващи чрез мастилото в спирали и къдрици от много козина, прекалено много.
И така, в деня на правописа, тя трябва да понесе унижението и да стои пред класа, търсейки като слепец букви, които се крият, които мигат от време на време зад сянката на някоя дума, но никога не излизат на светло.
Трябва да каже С-Е-Б-Е С-И, но буквите се свиват, превръщайки се в тромпети, цифри или лебедови шии: неща, които е невъзможно да изречеш на глас.
В нейните собствени думи, тя е детето, родено по средата. Тя е тази, с главата с жълтеникавочервени филизи, розово-черупчести върхове на пръстите, яки като снежинки. Връзките на другите й ходила постоянно се развързват. Кара сгъваемо колело и брои блещуканията в небето.
Жалко, че не може да пречупи тези неща във формата на букви - все още не знае как изглежда метафората.

превод: Преслава Кирова ©