Две истории за Питър Бийгъл

Пускам тук две статии за Питър Бийгъл, които преведох преди повече от половин година за Човешката библиотека, но така и не знам дали видяха някъде бял свят.
Първата статия е редактирана от Калин Ненов и Сияна Иванова, втората няма редакция и са възможни някои въпиещи глупости. Не съм чела нищо от Бийгъл, но тези текстове са написани (от неговия редактор и приятел Конър Кокран) изключително увлекателно и съдържат много ценни неща, така че ги препоръчвам на всеки, особено занимаващ се с писане и книги.

I. Възход и падение (и нов Ренесанс?) на Питър С. Бийгъл: Анализ

Ще започнем с уговорката, че в големите корпоративни издателства не работят само идиоти. При това положение трябва да си зададем някои въпроси. Ако Питър С. Бийгъл е толкова ценен, защо големите американски издатели не се надпреварват да публикуват книгите му? Защо след „Последния еднорог“ заглавията му се продават сравнително слабо, въпреки силните рецензии и ревностните фенове? С какво е различен „Последният еднорог“, за да постигне такъв успех? И какво трябва да се случи, та Питър най-сетне да се нареди в списъка с бестселъри, където толкова много от нас считат, че му е мястото?
Отговорът на първия въпрос е, че предположенията, залегнали в един модел, автоматично ограничават точността на прогнозите му. Ако разберете някоя ситуация погрешно, може да пропуснете възможността, която тя предлага.
Отговорът на втория въпрос има два аспекта:
• Ако една компания реши предварително колко книги ще продаде и не се опитва да надхвърли бройката, шансовете да не я надхвърли са доста големи.
• Издателите трябва да продават това, което читателите биха искали да купят. (В Холивуд му викат „Да яздиш коня в посоката, в която той отива“.) Ако дадено издателство не знае какво иска група от читатели, или защо го иска, или с какво я е спечелило, провалът е по-вероятен от успеха.
Отговорът на третия въпрос може да бъде обобщен като „фактора Джим Бошам“.
Що се отнася до въпрос номер четири, ще се върнем към него в края. Сега трябва да си изясним предисторията.
Целият текст >>


II. Да строим казаците (Десет истории в търсене на поантата)

Размяна на реплики около октомври 2002:
- Ние работим заедно в продължение на година, Питър, и аз имах възможност да прегледам всички твои записи. Осъзнаваш ли, че там не е само една-единствена сделка, която си подписал в последните четири десетилетия или която ще ти осигуря да подпишеш, докато съм на сцената? Някои от тях не изискват много промени, вярно, но всяка от тях има нужда от нещо. А цял куп от тях са си чист криптонит. Съгласен ли си с това?
- Моите агенти ми казаха същото. Те казаха: това са сделки. И аз им вярвам. Конър, трябва да разбереш. Моите роднини са руски и полски евреи, които вярваха, че пътя към безопасността е в това да се скриеш от казаците. Буквално! Майка ми и семейството й оцеляват и се измъкват от малкото си руското село само, защото имало няколко християни, които са ги скрили в мазето, когато дошли войниците. Така че аз съм свикнал да не надигам много глава и да не правя много шум.
- Е, това е добре, за онези времена. Защото моите хора са ходили на война в продължение на стотици години, тичайки след кравите. И след това го направихме наш национален епос.
Целият текст >>

Тук е третият текст: Интервю с Бийгъл, който бе публикуван и в Човешката библиотека.

За редакторите от П. Бийгъл

Интервю с Питър Бийгъл, публикувано в Green Man Review, което преведох за Човешката библиотека:

"Питър С. Бийгъл говори за редакторите с Конър Кокран
(приятел, ежедневно изпитание и настоящ главен редактор)
март 2009

Представяме ви разговор между Питър С. Бийгъл и Конър Кокран, който се проведе в Хилдегард Силвърстоун Мемориал – част от читалнята в библиотеката на Робърт Грейвс Мемориал в офисите на списание „Грийн Ман“. Времето навън беше ужасно, но вътре атмосферата определено беше приятна: с тежките кувертюри, мебелите от ракита, дънерите в огъня и топлия, ухаещ на подправки сайдер в чашите. Някой бе забравил да каже на пролетта, че трябва да дойде… Въпреки това обстановката беше перфектна за обсъждане на всяко неизменно проклятие или благодат за писателя (извън самото писане).

Конър: Една дума, за да запалим фитила: „редактори“.
Питър: Редакторите са, общо взето, хубаво нещо. Някои от тях са професионалисти, други не. Могат да бъдат и проблем – по мое време съм имал някои много лоши редактори – но един истински добър, професионален редактор струва колкото теглото си в злато. Всъщност дори и лошите могат да бъдат полезни. Можеш да говориш с тях за това, което искаш да постигнеш, и понякога те правят нещата както трябва.
Конър: Или те предизвикват да защитаваш работата си по начини, които помагат тя да стане възможно най-добра.
Питър: Има по-неприятни категории от просто добри и лоши. Например когато изобщо няма редактор. А от време на време попадаш на такъв, който наистина иска да е написал книгата ти. И ще я напише, ако му позволиш. Това ми се случи веднъж, и за пръв и единствен път трябваше да се карам с издателя си и да му кажа в писмен вид, че „Искам тази жена далеч от моята книга, да се маха от главата ми и – ако е възможно – да нахрани рибите“...
Към целия превод >>

Изтегли като файл (ZIP, RTF, 29 KB)