Лиценз


*Материалите в блога са с Creative Commons лиценз Признание-Некомерсиално-Без производни 4.0 Международен

четвъртък, 17 февруари 2011 г.

Две истории за Питър Бийгъл

Пускам тук две статии за Питър Бийгъл, които преведох преди повече от половин година за Човешката библиотека, но така и не знам дали видяха някъде бял свят.
Първата статия е редактирана от Калин Ненов и Сияна Иванова, втората няма редакция и са възможни някои въпиещи глупости. Не съм чела нищо от Бийгъл, но тези текстове са написани (от неговия редактор и приятел Конър Кокран) изключително увлекателно и съдържат много ценни неща, така че ги препоръчвам на всеки, особено занимаващ се с писане и книги.

I. Възход и падение (и нов Ренесанс?) на Питър С. Бийгъл: Анализ

Ще започнем с уговорката, че в големите корпоративни издателства не работят само идиоти. При това положение трябва да си зададем някои въпроси. Ако Питър С. Бийгъл е толкова ценен, защо големите американски издатели не се надпреварват да публикуват книгите му? Защо след „Последния еднорог“ заглавията му се продават сравнително слабо, въпреки силните рецензии и ревностните фенове? С какво е различен „Последният еднорог“, за да постигне такъв успех? И какво трябва да се случи, та Питър най-сетне да се нареди в списъка с бестселъри, където толкова много от нас считат, че му е мястото?
Отговорът на първия въпрос е, че предположенията, залегнали в един модел, автоматично ограничават точността на прогнозите му. Ако разберете някоя ситуация погрешно, може да пропуснете възможността, която тя предлага.
Отговорът на втория въпрос има два аспекта:
• Ако една компания реши предварително колко книги ще продаде и не се опитва да надхвърли бройката, шансовете да не я надхвърли са доста големи.
• Издателите трябва да продават това, което читателите биха искали да купят. (В Холивуд му викат „Да яздиш коня в посоката, в която той отива“.) Ако дадено издателство не знае какво иска група от читатели, или защо го иска, или с какво я е спечелило, провалът е по-вероятен от успеха.
Отговорът на третия въпрос може да бъде обобщен като „фактора Джим Бошам“.
Що се отнася до въпрос номер четири, ще се върнем към него в края. Сега трябва да си изясним предисторията.
Целият текст >>


II. Да строим казаците (Десет истории в търсене на поантата)

Размяна на реплики около октомври 2002:
- Ние работим заедно в продължение на година, Питър, и аз имах възможност да прегледам всички твои записи. Осъзнаваш ли, че там не е само една-единствена сделка, която си подписал в последните четири десетилетия или която ще ти осигуря да подпишеш, докато съм на сцената? Някои от тях не изискват много промени, вярно, но всяка от тях има нужда от нещо. А цял куп от тях са си чист криптонит. Съгласен ли си с това?
- Моите агенти ми казаха същото. Те казаха: това са сделки. И аз им вярвам. Конър, трябва да разбереш. Моите роднини са руски и полски евреи, които вярваха, че пътя към безопасността е в това да се скриеш от казаците. Буквално! Майка ми и семейството й оцеляват и се измъкват от малкото си руското село само, защото имало няколко християни, които са ги скрили в мазето, когато дошли войниците. Така че аз съм свикнал да не надигам много глава и да не правя много шум.
- Е, това е добре, за онези времена. Защото моите хора са ходили на война в продължение на стотици години, тичайки след кравите. И след това го направихме наш национален епос.
Целият текст >>

Тук е третият текст: Интервю с Бийгъл, който бе публикуван и в Човешката библиотека.

Няма коментари:

Публикуване на коментар