Лиценз


*Материалите в блога са с Creative Commons лиценз Признание-Некомерсиално-Без производни 4.0 Международен
Показват се публикациите с етикет четене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет четене. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 октомври 2026 г.

Книжен клуб

Чакам с нетърпение да свърши тази напрегната седмица на работа и мислех да напиша тази публикация почивните дни, но тъй като четвъртъка ми е любим, а и самото писане има разтоварващ ефект (защото и ще пиша за нещо хубаво :), реших да го направя днес.

Темата на последния ни книжен клуб на 22 октомври (който правим обикновенно веднъж месечно, в обедната почивка, с някои от колежките на работа) беше "Микро разкази". Всеки път пишем по някаква тема, поставяме я при неизтеглените от предишните пъти и някой тегли нова за следващия. Този път темата беше написана от мен, а преди да дойде датата й предложих, който иска и да напише микро разказ, не само да четем. Всички написаха. :) И се получи чудесно. Решихме и за следващите теми да има избор - който иска да чете, разкаже какво е чел на темата и/или да напише нещо кратко.

Дни преди датата потърсих в интернет български автори на микро разкази, защото не съм срещала много такива, тогава и прочетох разказите на Мартин Колев, които са кратки, но не са точно микро (100 или по-малко думи) и попаднах на списание "Й" (една чудесна инициатива, пак за разкази, но не микро). Като цяло липсват български микро разкази, което е жалко, защото това е чудесна форма и би могла да е дори обект на упражнение в училище и в работилници за писане. Всеки може да "излее" думите, по-трудно е с малко да кажеш нещо смислено, да подбереш, да шлифоваш... и е много, много интересно.

Публикувам тук микро разказа на Ана Радкова, която е част от нашия клуб, тя предложи да го създадем и сега, за съжаление, ще работи дистанционно, а няма да е при нас. Всъщност нейното отношение към четенето, писането и книгите най-много се доближава до моето (нищо, че е на половината на моите години :) и ми е тъжно, че ще сме на дистанция.

***
Има едно софийско поверие, че срещнеш ли на улицата кубритена кутийка, нещо съдбоносно ще ти се случи.
99,5% от кутийките са зебра. Класика. Та ако срещнеш пълна с клечки кутийка, означава че ще имаш доста хубава случка пред теб. Пък ако е празна, сритана, смачкана и нещастна кутийка - сещате се.
Интересно е да попадне човек на феномена - полузапалена кутийка с кибритени клечки вътре в нея. Тя е символ на непримиримата сила и жажда за свобода. 
Предстоят допълнителни сведения по темата, затова обръщайте внимание на обектите по земята и за изключителни ситуации на това кибритено явление. 
Репортер Кибрит Огнянов Пламенов
***

И моето разказче:

Това лято 


тя не яде диня, не прави и много други неща.

Разнообразието вече не й беше интересно.

Театърът с безбройните превъплъщения не й харесваше

и сякаш виждаше лошо негово подобие във всекидневния живот.

Искаше само едно любимо нещо, което да повтори безброй пъти.

Купа с шоколадово мюсли, което да яде сутрин, обед и вечер.

Песен, която да слуша, докато се превърне в реалност.

Маршрут, по който да минава всеки ден, по едно и също време.

Любим човек, който да повтаря едни и същи неща - банални и скучни,

но тя точно затова да го обича.

Защото истинските неща са клише.


Темата за следващия ни Бук клуб е "спокойствие". Надявам се до следващата дата да го изпитаме и на практика. :)

п.п. https://labyrinth-books.com/vazhvala-na-kratkite-formi/ Очаквам с нетърпение книгата му да излезе на български.

четвъртък, 24 май 2012 г.

Първата книга

Първата книжка, която прочетох изцяло сама беше "Морски приказки", с приказки за морето на различните народи. Почти нищо не си спомням, освен приказката от тази илюстрация, беше гръцка и се казваше "Кола - рибата". За едно момченце, което толкова много обичало да се гмурка, че накрая се превърнало в риба.:)

петък, 6 април 2012 г.

Библиотечно

Чете ми се нещо хубаво, ако е българско и хубаво още по-добре.
Искам още от Величка Настрадинова, искам нещо като Георги Данаилов, искам Кирил Топалов, Дончо Цончев, Богомил Райнов, искам още разкази на Радичков, Любен Дилов и Алек Попов, който скоро издаде нов сборник и каквито и глупости да приказват е чудесен, талантлив писател на световно ниво. Искам нещо просто, истинско и близко.
След неуспешни опити с "Възкръсването на Крали Марко" на Николай Светлев (авторът може успешно да пише еротични текстове за някое списание, ако не го прави, но книгата е... абе не знам какво е, не я дочетох),"Свещена светлина" на Георги Тенев (първият разказ бива, след това настава някаква скука, и нея не дочетох) и "Физика на тъгата" на Георги Господинов (подариха ми я за Коледа, книгата не е лоша и самият текст е написан като отделни разкази, но ми е някак трудна и ще я чета на порции през неизвестни като време интервали) реших да взема нещо от библиотеката. Поне нещо като те разочарова няма да си дал пари на вятъра, особено ако ги няма много. Първото, на което се спрях, заради заглавието, бе "Тарпани" на Димитър Атанасов. Чудесна книга в стил Емилиян Станев. Още не съм я дочела, но е удоволствие да я чета. Пише, че има създадена пиеса по нея - "Зелено":) и че предстои заснемането на филм.(Между другото Купените е едно от най-любимите ми места завинаги и не могат да го заменят никакви пирински и рилски красоти.)
После след като бях награбила два сборника с хумористични фантастични разкази, случайно попаднах на Джойс Каръл Оутс - книгата й с есета "Веруюто на писателя" и художествената "Мистериите на Уинтъртърн", и върнах обратно сборниците (грешка!:)
Два пъти започвах да чета "Мистериите" и стигах до началото на втората глава. Стилът на писане въобще не ми допадна. Като инат ще пробвам отново, защото и преди ми се е случвало в началото да не харесам някоя книга, а после като напредна в сюжета да се окаже, че има много ценни неща в нея.
"Веруюто на писателя" е приятна книга с есета за писането (вкл. и това, но със заглавие "Енигматичното изкуство на самокритиката"), за това как е започнала да пише, защо пише, как и къде пише, кое я вдъхновява, как се чувства като пише, аналогии с други писатели и т.н., анализи на "Дамата с кученцето" и "Хълмове като бели слонове", и интервю с нея за книгата й "Блондинка" за Мерилин Монро. Ето един от пасажите, които ми харесаха:

"Тичане! Има ли дейност, която да ни прави по-щастливи, да е по-стимулираща, по-подхранваща въображението? Не мога да си представя каква би могла да бъде тя. При тичането умът лети заедно с тялото; тайнствено разцъфтяване на езика, в ритъм с краката ни и люлеенето на ръцете ни. В идеалния случай бегачът-който-е-писател тича през природата и градските пейзажи на своята белетристика, като призрак в реална среда.
Трябва да има някаква аналогия между тичането и сънуването. Сънуващото съзнание обикновено е безтелесно, има особени сили на придвижване и, поне според моя опит, често тича или се плъзга, или "лети" покрай земята или във въздуха. (Оставете тъпата, омаловажаваща теория, че сънищата са просто компенсаторни:в съня си летите, защото в живота си пълзит; в съня си се реете над другите, защото в живота други се извисяват над вас.) Вероятно тези приказни подвизи на придвижването са атавистични останки, халюцинаторна памет на някой далечен праотец, за когото физическото същество, зареждащо се с адреналин в рискови ситуации, е неразличимо от духовното или интелектуалното. При тичането "духът" изглежда прониква в тялото; както музикантите изпитват свръхестествения феномен на тъканната памет с връхчетата на пръстите си, така изглежда бегачът усеща в ходилата, белите дробове и ускорения пулс едно разширение на въображаемия Аз..."


Вероятно по-голямата част от книгите, които съм прочела през живота си са вземани от библиотека. Помня като дете как вървях и четях по пътя до вкъщи от нетърпение и съм се блъскала в дървета, пешеходци и колоездачи. Висяла съм с часове в библиотеката, крала съм книги от библиотеката, подаравам и до сега. :) Този път им подарих и една от куклите, които изплетох и разбрах (това май и миналата година ми го споменаха), че около 24 май винаги има безплатно издаване на читателска карта, ама кой ще чака дотогава. Вероятно тази традиция я има и в другите библиотеки, така че може да се възползвате.