Лиценз


*Материалите в блога са с Creative Commons лиценз Признание-Некомерсиално-Без производни 4.0 Международен
Показват се публикациите с етикет Black Sabbath. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Black Sabbath. Показване на всички публикации

четвъртък, 11 ноември 2010 г.

Онази грозна сила

Още лятото прочетох последната част от трилогията на Кл.Ст. Луис, но се чудех какво да напиша. Книгата е невероятна, както и първите две, еднаква и в същото време съвсем различна. Събрала философия, вяра, мистицизъм, психология, футурология и какво ли още не - всичко има вътре и е поднесено по невероятно увлекателен начин, без да е претенциозно или лековато, а просто и гениално. Трудно ми е да говоря за много добрите книги - те просто трябва да се прочетат. Трудно ми беше да избера и цитат, толкова много са ценните неща, но ръката ми сама отвори книгата на това:

"Умът на мистър Балтитюд беше също тъй рошав и нечовешки, както и тялото му. Той не помнеше, както би помнил човек на негово място, нито привинциалния зоопарк, откъдето избяга по време на пожар, нито първото си уплашено и озъбено пристигане в Замъка, нито бавните, постепенни етапи, чрез които се научи на обич и вяра в тукашните обитатели. Дори не знаеше, че ги обича и им вярва. Не знаеше, че те са хора, а той мечок. Всъщност изобщо не знаеше, че съществува - в ума му нямаше и следа от онова, което изразяват думите Аз и Ти. Когато мисис Магс му поднасяше канче сироп от меласа, както правеше всяка неделна сутрин, той не различаваше даващия от получаващия. Ставаше нещо хубаво и той му се наслаждаваше. Нищо повече. Затова обичта му, така да се каже, можеше да бъде описана като користна - храна и топлина, гальовни ръце и успокояващи гласове бяха нейните цели. Но ако под користна обич разбирате нещо студено и пресметливо, изобщо няма да проумеете истинските чувства на мечока. С хората-егоисти той имаше толкова общо, колкото с хората-алтруисти. В живота му нямаше проза. Влеченията, които човешкият ум би презрял като користна обич, бяха за него тръпнещи и възторжени копнежи, поглъщащи цялото му същество, безгранични въжделения, пронизвани от нишката на трагедията и изпъстрени с багрите на рая. Ако можеше да потъне за миг в топлото, тръпнещо, пъстроцветно езеро на това праисторическо съзнание, някой представител на нашата раса би се върнал с твърдата вяра, че е открил абсолютното - защото състоянията под разума и над него имат известна повърхностна прилика поради еднаквия им контраст с живота, който познаваме. Понякога от най-ранното ни детство изплува спомен за безименно наслаждение или ужас - мощно прилагателно, плаващо в свят без съществителни, качество в най-чист вид. В такива моменти ние опознаваме плитчините на това езеро. Но далеч по-дълбоко, отколкото може да ни отведе който и да било спомен, има център от топлина и сумрак, и в него минаваше целият живот на мечока."

Велик разказвач! Четете, четете...:)