Не ми се пише (може би по-нататък), но препоръчвам и книгата, и филма.
По метода на слуайното разгръщане:
"Има три вида хора. най-щастливи са невинните, които си мислят, че всички са добри и всичко е добро в основата си. Така мислят много деца и ти беше такава, докато Хукър (макар аз да бях категорино против) не ти показа обратното. Вторият и най-многоброен вид са незрелите оптимисти: хора, способни на умствен илюзионизъм, който им позволява да стават свидетели на глад и насилие, без това да ги смущава. Те мислят, че нещастниците заслужават да страдат, и че тяхната нация лекува - а не причинява - тези нещастия, или пък че Бог, природата и историята ще поправят всичко някой ден. Доктор Хукър е един от тях и аз се радвам, че неговата реторика не те заслепи до там, че да не виждаш фактите. третият и най-рядко срещан вид са хората, които знаят, е по същество човешкият живот е мъчителна болест, която само смъртта може да излекува. Това сме ние, циниците.
- Трябва да има и четвърти вид - казах аз, - защото аз вече не съм невинна и мразя еднакво и това, което мислиш ти, и това което мисли доктор Хукър.
- Това е, защото търсиш път, какъвто не съществува.
- Предпочитам да търся, докато съм жива, отколкото да съм глупачка с детински ум, или егоистичен оптимист, или също толкова егоистичен циник - казх му аз..."