Една статия от "Тоест" на Светла Енчева
"В комедията на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен“ двама от персонажите се представят под фалшивото име Ърнест, което означава „сериозен“ на английски. В името на героинята на тази статия – Мая Донева – няма нищо разочароващо. Тя си няма и псевдоним, нито се представя под фалшива самоличност. Но пък е била наречена „разочароваща“. И което е по-интересното – няма нищо против да е такава. Не само това, а се бори за правото си да бъде разочароваща. И вдъхновява и други хора да бъдат. Как е възможно такова нещо?
Възходящият път към разочарованието
В
центъра на интересите и работата на Мая
Донева са човешките права, и по-специално
правата на представителите на уязвими
групи. Ако сте чували за „Социалната
чайна“ във
Варна, която дава шанс на младежи,
израснали в институции, тя е една от
основателките ѝ. След това става
изпълнителна директорка на „Карин
дом“ –
организация, която работи за социалната
рехабилитация и интеграцията на децата
със специални потребности. Понастоящем
е сътрудничка към Европейското женско
лоби.
През 2021 г.
Донева получава покана да кандидатства
за авторитетна международна позиция в
организация със седалище в Брюксел,
която представлява десетки хиляди
социални услуги за хора с увреждания в
Европа. Приема предложението, печели
поста и се мести с мъжа си и трите им
деца в града с ореола на столица на ЕС.
„Всъщност
интересното е, че получих покана да
кандидатствам за позицията там заради
работата си в „Карин дом“, и за мен беше
голяма чест да представлявам България
на тази висока позиция“, отбелязва тя
в интервю
за сайта „Майко Мила.
Обратът
И така, Мая Донева се установява в Брюксел. Работи в престижна неправителствена организация. Какво би могло да се обърка? Ами например да не ѝ плащат по достойнство. Няколко месеца след като заема поста, тя случайно установява, че предшественикът ѝ е получавал към 30% по-висока заплата от нея – за същата работа.
Вместо да се примири или просто да напусне, Донева настоява ръководството да ѝ обясни защо възнаграждението ѝ е по-ниско. Първоначално ѝ казват, че е станала грешка. Но времето си минава, а „грешката“ не е поправена. Нашата героиня продължава да упорства и да пита, а отношенията между нея и висшестоящите стават все по-наелектризирани. Накрая един от тях – мъж – ѝ казва в прав текст:
"Повдигаш темата отново и отново – разочароваща си, много разочароваща."