Христофор Колумб
Бяха минали две години, откакто бяха разбрали, че планетата, която очакваха толкова отдавна е кораб. Огромно съоръжение приближаващо към Земята без никакви признаци за живот. Без някой да отговори на сигналите им, на питанията, на купищата шифровани съобщения, които изпратиха към него.
Черната луна, планетата Х, обектът на толкова спорове и изследвания, обикалящ за 3600 земни години около Слънцето, според изчисленията на великите умове, се оказа кораб-призрак.
Бе избрана сред хилядите желаещи да стъпят първи на повърхността. Когато разбраха, че не е естествено тяло мнозина се отказаха, плановете се смениха и военните поеха нещата изцяло. Трябваше да премине през нова подготовка, да се научи да си служи с оръжие, да се подчинява поне видимо на военните правила, да е готова да демострира минимална доза здравословна параноя.
Внимателно разрязаха част от обшивката, там където на пръв поглед изглеждаше, че би трябвало да има нещо като врата или люк и се разпръснаха във вътрешността. Бързо установиха, че това е товарен кораб, пълен с купища скала с неизвестен състав. Не откриха никакво живо присъствие. Машината се движеше по зададен маршрут и вероятно някъде, някой очакваше тя да пристигне и той да си прибере товара или нещо в електрониките се бе повредило и тя блуждаеше из космоса, пазейки тайната си като древната „Мари Селест”.
Години вълнение и чакане, цял живот... за един огромен, пълен с камъни кораб.
Бяха нужни месеци, за да обиколят и изследват всичко.
Един ден тя откри тялото. Покриващата го козината бе толкова дълга, че в началото тя помисли, че това е някаква извънземна растителност или плесен покрила част от пода на помещението. Черепът напомняше този на куче, липсваха само издължените кучешки зъби. Зарови ръце в козината, за да открие гръдните кости и тогава видя камъка потънал дълбоко в гръдния кош. Може би някакъв талисман и... съществото е било разумно? Може би е било единственият жив пътник, обслужващ машината? Или сърцевидният, цветен камък просто бе част от нашийник, знак за нечия собственост?
На следващия ден вече бе убедена, че съществото е било разумно. Биолозите взеха тялото за изследвания. Тя не спомена на никой за камъка. Бродеше с часове из огромните зали на кораба и сама не знаеше какво още очаква. Разглеждаше късовете чуждоземна руда, но никъде сред купищата не откри подобен на камъка, който бе взела от мъртвото тяло. Яспис, най-обикновен кварцов камък, с безброй известни разновидности. Изследваха състава на скалите – повечето от тях реагираха за наличие на метали, но нито един от тях не бе от известните на Земята. Надяваше се да изследва повърхността на планета, а разполагаше с огромен кораб пълен с парчета от недрата й.
На третия ден бе сигурна, че странният космат пътник на борда е бил беглец.Не каза нищо на никой, занимаваше се с пробите – сортираше и записваше всичко заедно с останалите, а мислите й летяха по орбитата на огромния кораб... по пътя му... там зад Слънцето...
Изминаха няколко месеца. Корабът започна да се отдалечава от Земята - трябваше да се върнат. Бяха свършили достатъчно работа. Бяха взели проби от всичко, бяха преровили всяко кътче. Напуснаха чуждия кораб и се прибраха на своя. Земята ги чакаше.
Тя стоше седнала на пода на помещението, там където бе намерила съществото, въртеше камъка между пръстите си и се опитваше да не мисли за отдалечаващия се, пълен с малко или повече познати хора, кораб. Мислеше за планетата с недра от непознат метал и за косматите същества, които ходеха по повърхността й. Планетата, към която корабът се приближаваше. Може би след 1000, 1500 или 1800 години..., за нея нямаше значение. Но щяха да я намерят и да узнаят. Както тя намери него.
Жития IV – Руф
Страхотен е. В началото ми заприлича на един разказ на Артър Кларк, но по мое мнение успя да го надмине. :)
ОтговорИзтриване:)) Гост, караш ме да се хиля по никое време. Вече толкова съм се омързеливила, че май само разкази от по 100 и по-малко думи ще пиша. Иначе кой разказ, по скоро на "Среща с Рама"?
ОтговорИзтриванеХм, "Юпитер 5"
ОтговорИзтриванеДа, погледнах го, имам съвсем бегли спомени, че съм го чела. Аз се хванах за името Елена, за което прочетох някъде, че идва от гръцката дума за слънчева светлина и после незнайно защо ми хрумна и потърсих в гугъл "зад слънцето", така попаднах на историите за планетата Нибиру. Такива неща :)
ОтговорИзтриванеВсеки с асоциациите си. :)
ОтговорИзтриванеА само да кажа, че поне при хората растежът на косата и ноктите след смъртта е илюзорен. Става дума за свиване на кожата, което оголва корените на космите и ноктите, но това е от неважните забележки. :)
Приема се. Кажи важните.:)
ОтговорИзтриванеХъм, сега ми присветна, че между житията има връзка. Трябва да ги препрочета, за да хвана нюансите. :)
ОтговорИзтриванеА ако иде реч за заяждане, мога да го направя относно астрофизичните подробности, които са май леко оплетени, но нито искам, нито ме интересува, нито имат фундаментално значение. ;)