АртеФакт

вдъхновено от един човек, който постоянно сънува глупости

Когато намериха яйцето на странния изкуствен астероид, всички се зачудиха как е оцеляло.
Изследваха го, гледаха го със скенери и ехографи, и установиха, че в него тупти сърце.
Биологът нададе боен вик и веднага поставиха яйцето в инкубатора.
Всеки ден като орда орисници го гледаха през стъклото, влизаха, почукваха го, обсъждаха.
Приличаше на динозавърско яйце, но кой го беше изпратил в космоса - идея си нямаха. Започнаха се дълги разговори с множество научни или не хипотези, за пришълци и рептилии, за катаклизми и войни, официални изявления и наплив от амбициозни журналисти и папараци – един дори се опита да се спусне с въже от покрива директно в залата.
И тогава, след около три месеца след откриването му, яйцето се пропука.
Дежурният четеше някаква кримка, когато чу странен звук от бебефона, които бяха поставили при яйцето. Отначало си каза, че е прекалил с четенето – беше два часа през нощта, но после звукът се повтори още няколко пъти и той накрая погледна през стъклото и започна да звъни паникьосано на останалите и ръководителя на проекта.
Извън всички правила всички се скупчиха около масата с чупещото се яйце и зачакаха съществото, което щеше да се покаже от него.
Парченцата паднаха настрани едно по едно, съществото се отърси от полепналите по него остатъци и разпери костните си израстъци, издавайки гърлен звук:
- Ааъааъ... – и погледна с очакване към скупчените хора.
Биолозите бяха глътнали езиците си, тези зад стъклото също и настана неловко мълчание, в което се чуваше само аъкащото новоизлюпено и дишането на хората.
Изведнъж най-младият от биолозите, който отскоро беше на стаж в института изтърси:
- Котаракът в чизми!
Останалите го погледнаха, спогледаха се и пак зазяпаха съществото. Да, това беше динозавър или поне приличаше на такъв, но с вида на героя от приказката – голяма костна шапка, подобна на сомбреро, висеше току над очите му, на малките му, все още, крака имаше също костни образувания подобни на ботуши с остри шпори отзад...
- По дяволите... – простена ръководителят.
- Това е гениално – ентусиазирано каза специалистът по сравнителна анатомия – Трябва да преразгледаме теориите си... може би сме подреждали всички открити кости до сега погрешно...
- Какви ги дрънкаш – скастри го ръководителя – това е някаква аномалия, облъчен с космически лъчения зародиш....
- Ами, ако сме грешали, ако всички герои от приказките са били реални същества – като това тук. Цивилизация съществувала много преди нас и оставила ни ментални образци за културата си под формата на приказки?
Ръководителят избърса челото си и седна на стола, втренчен в живия приказен герой зад прозореца.