28 октомври - 22 ноември - 31 декемвриДългата му пепелява коса бе събрана на тила и преплетена със зелените и виолетови ленти на обредната одежда, която падаше широко напред и скриваше женската му гръд. Повдигна глава към отрязания купол и видя как лъчите на слънцето вече галят ръбовете. Няколко птици бяха накацали по края и той понече да махне с ръка, за да ги прогони, но нещо го възпря. Притвори очи с лице към слънцето. Вече почти никой не го наричаше по име, отдавна бе само Пазителят.
Сечеше врага без страх и мисъл. После се прибра в шатрата и си помисли за Мелания и Евника и го обля несигурност. Онова чувство на безпомощност, когато виждаше, че не силата, а слабостта е ключът към победата, а той не знаеше как да я пусне в себе си. Всичко мъгливо, гъвкаво и променливо, всичко звучащо примамливо и шепнещо го хвърляше в смут и го караше да се чувства като на въжен мост над пропаст, която сам бе издълбал - с Мелания, опората на моста и Евника гърчещото се въже.
Обичаше братята си. Знаеше, че с Евника винаги ще е различно, и че истинският живот е Михаил. Евника завинаги щеше да остане като дух, като нещо отвъд естеството, плътта, видимото, нещо което неистово желаеш, точно защото няма как да докоснеш реално. С пъстрите си, накапани със златни точици очи, които никой друг нямаше и които бяха като очи на умно, хищно животно – водовъртеж, чийто край не виждаш, но усещаш че те извежда Отвъд. А топлите очи на Михаил хвърляха котва в действителността и тя виждаше света като на длан.
Светът на духовете, денят и нощта между тях. Всички чакаха появата на цветния младенец.
В деня на венчавката целият град се бе стекъл в храма. Мелания и Михаил стояха допрели рамене, а Евника се канеше да събере ръцете им в своята, когато олтарът се отвори и и пред очите им се появиха странно облечени жена с бебе на ръце, две момчета и момиче, държащо кафез със зелена птица.На гърдите на младенецът лежеше медальон с голям цветен камък.
Всичко се случи много бързо. Тълпата от хора се люшна към новодошлите. Зелената птичка, освободена от затвора си се стрелна, увлякла още няколко и отлетя през отвора на купола. Някой извика. После Михаил вдигна лъка и се прицели в тълпата. Стрелата изсвистя и после настъпи мълчание. Мелания се запровира през хората, а те полека се отдръпваха с уплашени лица. В кръга сред тях лежеше най-малкото дете, прободено от стрелата, останалите ги нямаше. Тя почувства как от очите й потичат сълзи без да чувства тъга или скръб, въпреки мъртвия младенец пред себе си. Падаха като дъжд върху лицето му и то изглеждаше така спокойно и умиротворено, спящо. Евника стоеше безмълвен настрани и вълни заливаха съзнанието му. Видя как една жена го гледа от тълпата сякаш от много далеч, видя медальона на младенеца на гърдите си, видя умиращия му баща... Отвори широко очи и хората му направиха място. Мина покрай навелия глава Михаил, хвана за ръка плачещата Мелания, прегърна ги и след малко силна светлина заструи през купола и се насочи към медальона. Камъкът избухна, превръщайки се в прах, а детето изчезна.
***
Болната, затлъстяла Агата бе паднала от леглото в съня си, когато той погледна в стаята. Цветните му ириси приличаха на парченца фантазен яспис. Затвори вратата и стъпките му заглъхнаха.
Жития I - Агата
Няма коментари:
Публикуване на коментар