Марс

от Али Венер

източник: nanofiction.org

Един ден ти ще отидеш на Марс, а аз не. Не искам да звуча огорчено, защото не съм. Просто ми е малко тъжно като помисля за това. Това, което искам да кажа е, че ще бъда твърде уплашена. Ще бъда уплашена от тесните, заострени стени на совалката. От празнотата от другата страна. От това да умирам бавно - от радиационно облъчване, задушаване, жажда. Ако остана тук също ще умра, но по по-познати начини. Мисля, че ще се справиш добре на Марс. Ще мога да те видя, обитаващ пейзажите му. Лицето ти, в рамката на кръглото O на шлема, докато минаваш по червените скали. Ще правиш дълги разходки в прахта всеки следобед, стъпвайки леко в слабата гравитация, преди да се върнеш до геодезичния купол. Ще се грижиш за много растения. Ще мога да те видя как държиш нежно разсада, а дългите ти пръсти поставят внимателно корените. В един от сънищата ми ти ми изпращаш картичка от много далеч. Тя пада от небето. Издирвам я из планините чрез триангулиране на радиосигналите й. Съобщението гласи: "Как си? Аз съм добре. Иска ми се да беше тук." Така разбирам, че това е сън, защото в частта, когато си пожелаваш аз вече съм там.

превод: Преслава Кирова ©