Как дълго бяхме мамени

Уолт Уитман

Как дълго бяхме мамени и двамата! Сега преобразени бързо се изплъзваме като природата.
Природата сме ние – дълго сме отсъствали, но се завръщаме;
превръщаме се в дънери, растения, в листа, кори и корени;
внедрени сме в пръстта, скали сме двама с тебе и дъбове сме с теб: растем из проходи един до друг;
гризем издънките, сред дивните стада сме волни като всички други;
две риби сме, които плуват заедно във океана;
благоухание като акациите роним сред полето сутрин и пред здрач;
растения сме; непристойни зверове и минерали;
два ястреба сме хищни, носим се високо, взрени към земята;
две греещи слънца сме – балансираме небесните си орбити като комети;
прокрадваме се острозъби във гората, върху жертвата се хвърляме внезапно;
два облака сме – утринни и вечерни – в небето;
морета сме, преливащи едно във друго;
весели вълни сме, които се застигат и взаимно се опръскват;
като самия въздух сме прозрачни, впечатлителни, непроницаеми и проницаеми.
Сняг, дъжд сме, мраз и тъмнина сме;
всеки е създаден и повлиян от този свят.
Кръжахме дълго с теб, преди да кацнем у дома;
със всичко в тоя свят сме скъсали, освен със радостта и свободата.

Превод от английски : Владимир Свинтила