Колко е важно да бъдеш разочароващ(а)

Една статия от "Тоест" на Светла Енчева

"В комедията на Оскар Уайлд „Колко е важно да бъдеш сериозен“ двама от персонажите се представят под фалшивото име Ърнест, което означава „сериозен“ на английски. В името на героинята на тази статия – Мая Донева – няма нищо разочароващо. Тя си няма и псевдоним, нито се представя под фалшива самоличност. Но пък е била наречена „разочароваща“. И което е по-интересното – няма нищо против да е такава. Не само това, а се бори за правото си да бъде разочароваща. И вдъхновява и други хора да бъдат. Как е възможно такова нещо?

Възходящият път към разочарованието

В центъра на интересите и работата на Мая Донева са човешките права, и по-специално правата на представителите на уязвими групи. Ако сте чували за „Социалната чайна“ във Варна, която дава шанс на младежи, израснали в институции, тя е една от основателките ѝ. След това става изпълнителна директорка на „Карин дом“ – организация, която работи за социалната рехабилитация и интеграцията на децата със специални потребности. Понастоящем е сътрудничка към Европейското женско лоби.

През 2021 г. Донева получава покана да кандидатства за авторитетна международна позиция в организация със седалище в Брюксел, която представлява десетки хиляди социални услуги за хора с увреждания в Европа. Приема предложението, печели поста и се мести с мъжа си и трите им деца в града с ореола на столица на ЕС. „Всъщност интересното е, че получих покана да кандидатствам за позицията там заради работата си в „Карин дом“, и за мен беше голяма чест да представлявам България на тази висока позиция“, отбелязва тя в интервю за сайта „Майко Мила.

Обратът

И така, Мая Донева се установява в Брюксел. Работи в престижна неправителствена организация. Какво би могло да се обърка? Ами например да не ѝ плащат по достойнство. Няколко месеца след като заема поста, тя случайно установява, че предшественикът ѝ е получавал към 30% по-висока заплата от нея – за същата работа.

Вместо да се примири или просто да напусне, Донева настоява ръководството да ѝ обясни защо възнаграждението ѝ е по-ниско. Първоначално ѝ казват, че е станала грешка. Но времето си минава, а „грешката“ не е поправена. Нашата героиня продължава да упорства и да пита, а отношенията между нея и висшестоящите стават все по-наелектризирани. Накрая един от тях – мъж – ѝ казва в прав текст:

"Повдигаш темата отново и отново – разочароваща си, много разочароваща."

Цялата статия >>