Бях пуснала текста на английски, но реших сега и да го преведа.
“Всеки има нужда от чувство за принадлежност – да бъде опознат, разбран и приет. Това е част от човешкия опит и липсата му води до чувства на изолация, изоставеност и отхвърляне.
Валидирането изгражда чувства на връзка, защото е критичен израз на любов и приемане във взаимоотношенията. Толкова критичен всъщност, че експертите по родителство казват, че това е едно от най-важните неща, които един родител може да направи, за да насърчи здравословното психологическо развитие на децата си.
Валидирането не означава непременно, че сме съгласни със субективната реалност на друг. Валидирането просто позволява на емоционалното състояние на друг човек да съществува в пространство. За съжаление, много хора не изпитват валидиране в своите взаимодействия с другите, което може да накара човек да се почувства нечут и отхвърлен, и да причини трайни емоционални щети.
Какво е емоционално невалидиране*?
*На български би могло да се преведе като "емоционално обезличаване/игнориране", но пак не е съвсем точно. Ще използвам най-вече “невалидиране” и “инвалидиране” в текста.
Емоционално невалидиране е, когато чувствата на човек са омаловажавани, осмивани, игнорирани или отхвърлени. Това е, когато на някого се каже, че преживяванията му в неговия, собствен свят са погрешни, глупави или не си струва да се вземат предвид и изпраща съобщението, че емоционалното преживяване на човека е неточно, незначително и/или неприемливо. По същество им се казва, че чувствата им не са важни.
Но чувствата имат значение и трябва да се вземат предвид, защото емоциите служат на важна цел. Те са нашите вътрешни посланици за нашите преживявания и не трябва да се пренебрегват. Например, чувството на гняв, страх или тъга ни казват, че нещо не е наред, така че да може да оценим ситуацията, за да можем да вземем решения, за да имаме подходящ отклик.
Ето защо невалидирането предизвиква объркване - нашият ум и тяло ни изпращат сигнали, докато друг човек ни казва, че тези съобщения относно нас самите са неточни. Но нашите чувства не са нито правилни, нито грешни. Те са просто отражение на нашите мисли, преживявания и възприятия, поради което двама души могат да имат едно и също преживяване, но да се чувстват различно.
Друг човек не може да ви каже какво чувствате, че не е наред. Както терапевта Каролин Коул (2021 г.) пише: „В моменти, когато сте наранени или се чувствате несигурни, може да бъде толкова изцелително да получите утеха и разбиране от тези, на които държите. Утвърждаването на вашите преживявания и чувства е решаваща част от здравословните взаимоотношения, тъй като помага за доверието и чувството за безопасност, когато сте уязвими.“
Раните, вследствие на емоционалното невалидиране
Невалидирането може да причини значителни щети или да наруши психическото здраве и благополучие на дадено лице, и може да бъде травматично за този, който го преживява.
Ефектите от невалидирането могат да засегнат всеки, независимо от възрастта, пола или културата, но децата са най-податливи на отрицателното въздействие на емоционалното невалидиране, тъй като тяхното осъзнаване и разбиране за света все още са в процес на развитие, точно както мозъкът и нервната им система. Детето, подложено на постоянно емоционално невалидиране е вероятно да развие всеобхватно чувство на несигурност и по-късно да има значителни трудности в здравословното емоционално изразяване.
Едно проучване, публикувано през 2003 г. на Краус, Менделсон и Линч, свързва емоционалното невалидиране в детството, включително психологическото насилие или минимизиране на преживяванията, с „хронично емоционално потискане в зряла възраст“, което от своя страна значително предсказва психологически дистрес, особено под формата на депресия и симптоми, свързани с тревожност.
Обезценяването често води до емоционално дистанциране, конфликти и прекъсване на взаимоотношенията, както и чувство на самота, безполезност, объркване и малоценност в засегнатия индивид. Обезценяването може да намали способността на човек да управлява собствените си емоции и поведение.
То уврежда чувството за собствено достойнство, което води до чувство на гняв, срам, вина и безполезност, което може да повлияе отрицателно върху ежедневното функциониране на човека. Може да доведе до състояния като депресия и тревожност, както е споменах по-горе, както и до посттравматично стресово разстройство, хранителни разстройства и гранично личностно разстройство. Поради дълбокото увреждане на самооценката, обезличаването може също така да увеличи мислите за самоубийство и самонараняващото се поведение.
Ясно е, че невалидирането причинява значително отрицателно въздействие върху психичното здраве и може да застраши самото съществуване. Създава усещане за откъснатост от чувството за собствено достойнство и дистанция от реалността, че те по своята същност са валидни – че по своята същност принадлежат на света около тях.
Как хората инвалидират чуждите емоции?
Понякога емоционалното обезличаване се извършва неволно от някой, който е добронамерен, но демонстрира грижата си по лош начин. Той може да има ниска емоционална интелигентност или просто да не обръща внимание на чувствата ви. Добронамерените инвалидатори често защитават тезата, че целта им е да помогнат на някого да се почувства по-добре или по-различно - до емоция, която те преценяват като по-точна или по-валидна.
Например, когато някой се опитва да успокои гнева ви, защото се чувства неудобно от чувствата ви. Това може да е невалидиране, защото чувствата ви се отхвърлят, когато някой иска да ги промени, вместо да ги приеме или разбере.
Друг път емоционалното обезличаване е форма на манипулация и опит да ви накарат да поставите под въпрос чувствата и преживяванията си. Продължителния модел на обезличаване е форма на емоционално насилие – постоянно отричане на вас или вашите преживявания. Той предполага, че вие грешите, реагирате прекалено/пресилено или лъжете. Насилниците правят това, за да обърнат нещата и да обвинят жертвата, и да отрекат или сведат до минимум своите обидни думи или действия.
Най-честите форми на обезличаване включват обвинение, осъждане, отричане и минимизиране на вашите чувства или преживявания. Невалидирането не е просто несъгласие, то казва: „Не ме интересуват твоите чувства. Твоите чувства нямат значение. Чувствата ти са грешни. Лицето подложено на това често напуска разговора, чувствайки се объркано и пълно със съмнения в себе си.
Ако сте подложени на подобни атаки, знайте: НЕ СТЕ ЛУДИ! Вашите чувства са валидни и истински.
Да разпознаем инвалидирането
Инвалидирането се усеща като критика към вашия характер, което дълбоко въздейства на хората и увеличава чувствата на тревожност и депресия, особено при силно чувствителните хора. Може да изглежда като обвинения, обиди и решаване на проблеми, преди да е разбран предишния опит на другия човек.
Невалидирането може също да се чувства като газлайтинг, форма на манипулация и емоционално насилие, при което подложения на невалидиране започва да се съмнява кое е истина - неговото емоционално преживяване или невалидирането.
Емоционалното обезличаване може да звучи по следния начин:
Сигурен съм, че не е било толкова зле.
Просто го приемаш твърде лично.
Просто го остави, пусни.
Ти си силен човек.
Може и по-зле да е.
Бог не дава повече, отколкото можем да понесем.
Всичко се случва с причина.
Знам точно как се чувстваш.
Не трябва да си ядосан/а (или тъжен/на, уплашен/а, тревожен/на и т.н.).
Правиш голяма работа от всичко.
Това не се е случило.
Спри да си измисляш неща.
Прекаляваш.
Вероятно си разбрал/а погрешно.
Престани да бъдеш толкова чувствителен/на.
Просто търсиш внимание.
Толкова си драматичен/на.
Не можеш ли просто да го преодолееш?
Всичко е наред — за какво има да се разстройваш?
Как да се справиш/реагираш на емоционалното инвалидиране?
Спрете и помислете, преди да отговорите.
Това, че сте получател на емоционална невалидност, може да задейства реакцията „борба, бягство или замръзване“, която може да ви накара да реагирате агресивно или отбранително. Това обаче може да доведе до повече конфликти и разделение. Всъщност, ако инвалидирането е умишлено, извършителят често се стреми да ви постави в отбранителна позиция и да ви въвлече в непродуктивен спор, който допълнително ви отвлича от истинските проблеми.
Преди да реагирате на инвалидирането, трябва да определите как искате да отговорите. Можете да направите това, като си зададете няколко въпроса, за да изясните целите и възможностите си:
Близки ли сте с този човек?
Има ли значение неговото мнение?
Поинтересувал ли се е този човек да разбере чувствата ви в миналото?
Има и смисъл да използвате времето и енергията си, за да му помогнете да разбере чувствата ви?
Този човек има ли навика да обезсилва чувствата ви?
Как е реагирал в миналото, когато сте го заявили?
Понякога не си струва да се опитвате да накарате непознат или дори познат да разбере чувствата ви.
Човек, който случайно обезсилва емоциите ви, вероятно не осъзнава, че прави това. Повечето хора не са подли или злонамерени – те просто са обвити в собствения си свят и проблеми. Обикновено можете да разрешите проблема, като просто сте директни и настоятелни, като например „Чувствам, че обезсмисляш начина, по който се чувствам. Нямам нужда да го поправяш или да съдиш. Просто имам нужда да ме изслушаш точно сега.”
Такива „аз изявления“ са един инструмент, който можете да използвате, за да изразите себе си спокойно. Най-често срещаният модел за това е: „Чувствам се _____________, когато ти ______________. Бих искал ___________." Бъдете готови да прекратите разговора, ако не ви чуят или не искат да ви чуят. Кажете им, че ще обсъдите въпроса с тях, когато се почувствате в безопасност. Бъдете неутрални и настоятелни, и поставете ясни граници с тях.
На човек, който прави активен избор да бъде злонамерен, като продължава да обезличава чувствата ви и да се съпротивлява на промяната, най-добре е да не показвате своята уязвимост и вместо това да стоите на дистанция. Може да е разумно да направите анализ на връзката си и да помислите дали си струва отделяното време или не, евентуално дори да прекратите връзката напълно в тежки случаи, защото неговите действия ще навредят на вашето психическо и емоционално здраве. Този вид целенасочено, жестоко поведение е обидно и не трябва да се приема.
Освен това, инвалидирането може да навреди, но може и да бъде начин да ви предизвика да се промените и растете, дори ако този растеж просто подобрява уменията за справяне и границите.
Възстановяване от емоционално инвалидиране
Изцелението изисква целенасочено, последователно и усърдно изграждане на характера, самосъзнанието и любовта към себе си. Тъй като невалидността краде увереността и доверието във вашите естествени реакции към света, вие трябва да се отделите от мненията и нараняванията на другите, за да възстановите доверието в себе си.
Самоутвърждаване
Започнете със самоутвърждаване. Самоутвърждаването означава, че признавате своя опит като легитимен и че не приемате автоматично решението на друг човек над вашето собствено. Въпреки че е нормално да искате да бъдете разбрани, не можете да разчитате на другите да потвърдят кои сте, в какво вярвате и как се чувствате. Когато го правите, правите компромис с части от себе си, за да се вместите и да оставите другите да определят самооценката ви.
Както казва терапевтът Шарън Мартин (2021 г.): „Много хора зациклят, защото смятат, че се нуждаят близките да потвърдят чувствата им. За да имате удовлетворяваща връзка с някого, трябва той да ви разбира. Въпреки това не е нужно други хора да ви казват, че чувствата ви са приемливи. Важното е вие да знаете, че чувствата ви са валидни, независимо какво мислят другите. Вие сте единственият, който може да потвърди чувствата си и да ги сметне за приемливи и законни; никой не може да го направи вместо вас и външното валидиране не означава нищо, докато не можете да потвърдите собствените си чувства.
Подкрепяща общност
Обградете се с хора, които подкрепят вашето самоутвърждаване и самооценка - хора, които са мили, честни, приемащи, насърчаващи и утвърждаващи. Това може или не може да включва хора от текущия ви социален кръг.
Себесъчувствие
Също толкова важно е да сте в състрадателна връзка със себе си. Напомняйте си за присъщата си стойност, че сте достатъчни и че вие имате значение, независимо какво мислят или казват другите за вас. Когато наистина знаете и вярвате в това, то може да бъде много силно.
Граници
Наличието на здрави граници е от съществено значение за възстановяването от инвалидизиране. Терапевтът Каролин Коул (2021) описва поставянето на граници като: „казване „да“ на себе си и „не“ на другия човек — срещу казване „да“ на другия човек и „не“ на себе си (което наистина не е добре).“ Лесен начин да започнете да поставяте граница е да ограничите времето, в което говорите с човека. Може да кажете „Трябва да тръгвам сега“ по време на невалиден разговор – вижте какво е усещането и разширете от там.
В крайна сметка справянето с инвалидирането се свежда до развиване на вашата самооценка, увереност и отстояване на себе си, умения, които можете да научите и развиете с практика. Винаги помнете: Вашите чувства са валидни и имат значение, дори ако другите хора не могат да го оценят. “
Тескстът на английски: https://goruna.blogspot.com/p/overcoming-emotional-invalidation.html
И няколко изречения от една книга, която доста ми помогна в трудно за мен време, въпреки че не съм почитател на “ self-help“ литературата - “Бъди добра със себе си” от Меган Логан:
“Трите цели на гнева:
Валидира чувствата.
Комуникира нуждите и предпочитанията.
Подтиква към действие.
... Гневът срещу несправедливостта води до промени и ни свързва с хора със сходни ценности и убеждения.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар