Зад фантастичния елемент, че в бъдещето е изнамерен ДНК тест, които да доказва таланта, авторът размишлява (проследявайки живота на главния герой, които отказва да си направи теста и чиято последна книга всъщност ние четем) върху това, какво е да си истински писател и доколко, успехът на произведенията е свързан наистина само с таланта или и с куп други неща, влияещи на хората, които ги четат. Книгата е написана много интересно и въпреки някои клишета, които предполагам дори, че са нарочни, води читателя през етапи от живота на човек, желаещ, копнеещ да пише и за когото самото писане, самият процес е най-голямото удовлетворение.
„Алберт Цимерман беше успял да открие гена на твореца. Или по-точно, беше успял да установи онези асти от генетичната карта, които определят твореската натура. И не само... беше успял да опише с относителна тоност разлиията, които карат твореската натура да се изразява по един или друг начин. С други думи... беше открил гените на художника, музиканта, писателя... Беше разграниил в хаоса на генетичния материал онези точки, които определят истинския творец, с което окончателно потвърди древната максима poeta nascitur, non fit! (творецът се ражда, не се създава!)
... Много бързо обаче ефектите от прилагането на теста на Цимерман запонаха да се виждат и не след дълго добиха истинските си измерения.
Повечето издателства например, които още ближеха рани от кризисния период, най-неочаквано се сдобиха със сигурен критерий за избор на заглавия, но и с възможност да намалят оперативните разходи. След като имаше тест, кому бяха нужни рецензенти на ръкописи и редактори?.. Значителното намаление на производтвените раходи им позволи да инвестират още повече в разпространението и рекламата.., което доведе до рязко увеличаване на продажбите... в резултат на пазара останаха само огромните издателски тръстове, съществуващи и до днес.
... Втората категория, която се сформира почти веднага след появата на теста, бяха надарените бебета... Потвърждението от лабораторията моментално се обяваваше на търг от гордите родители, а издателството, предложило най-високата цена, вклюваше бъдещия литературен гений в каталога си още преди да проходи.
... Тестът на Цимерман се появи във време, когато културните продукти просто не съществуваха отделно от своята реклама. В морето от информация лансирането на един продукт, маркетингът, имаше по-решаващо значение от неговата стойност. Тестът сложи край на всичко това като архангел съдник...
...Течения, движения, догми и манифести останаха празни думи, понятия, дошли от други времена, паметници, които заслужаваха внимание само за историците на изкуството. За сметка на това друга една думика, изтъркана от злоупотреба през вековете – талант, придоби ясно значение, което вече се свързваше с нещо измеримо и конкретно, но изгуби, както можеше да се очаква, част от загадъчното си очарование и може би заради това толкова бързо излезе от употреба.
... Съмнението, казваше той, е първичният материал, но и силата на твореца. Ако се премахне съмнението, тогава не говорим за изкуство, а за пропаганда."
Няма коментари:
Публикуване на коментар