Време, отново

от Тим Мали

Източник: eastoftheweb.com

Преди да се срещнем ти ми показа своя дневник.

Трябва да призная, че все още съм объркан от тази последователност на събитията, като си мисля, че и ти трябва да си объркана от моето решение да напусна живота ти така внезапно. Прехвърлих всичко в главата си отново и отново и не мога да не съм разстроен от чувството, че, някак си, всичко така се обърка. Въпреки че това може да изглежда неоснователна причина за теб, за мен е достатъчно. Не разбирам, така че ще си тръгна.

Преди да се срещнем ти ми показа своя дневник и след това правихме секс на дървения под в твоя хол. Все още помня начина, по който растенията филтрираха слънчевата светлина и гласа на чайника, изригващ пара. Тогава синът ни беше до леглото, питайки ме къде си отишла.

"Не зная.", казах аз: "Надявам се, че скоро ще се върне."

Днес отидох в твоя кабинет и установих, че си го превърнала в галерия. Първата снимка от всяка лента, която някога сме проявявали, беше тук някъде. Открих, че мога да сложа датата на всяка една, дори и на тези, които все още не са се случили. Те сякаш продължаваха вечно, една разбъркана каша от щастливи спомени, всеки един замъглен от ослепителна бяла светлина. Съборих един буркан пълен с кабърчета, но когато се опитах да го вдигна ми се зави свят и трябваше да го оставя.

Правихме отчаяна любов в мазето, когато ти ми каза за пространство-времето. Каза, че бъдещето е точно толкова истинско, колкото и миналото. Че само защото не си там, това все още не означава, че не е реално. Обясни, че това е същото като Багдад, който продължава да е реален, когато се намираш в Лондон. Говореше за физическо време и конуси от светлина и огъващо се пространство, и аз не разбирах нищо освен начина, по който гърдите ти се движеха и начина, по който дъха ти се превръщаше в мъгла в студа. След това бяхме на скоростното влакче в увеселителния парк, ти крещеше и ми каза: "Това е, както би трябвало да бъде винаги." А продавачът на балони изпусна целия сноп и цветния облак плуваше величествено в небето. Беше красиво.

След като ти ми се представи, подновихме срещата си и аз те попитах отново защо избра автокиното. Каза ми, че имаш специално запазено място в сърцето си за нискобюджетните филми. Че има нещо привлекателно в сериозността им. Каза, че те предизвикват въображението ти по начин, по който високобюджетните вече не могат да го постигнат. И че цялата научна фантастика - без значение колко е лоша – била оптимистична, тъй като предполагала, че (най-малкото) ще има бъдеще. Бяхме в една заседателна зала и ти обясняваше на събралата се група от инвеститори за Машината. Те се усмихваха и кимаха. Те наистина не разбираха, но експертите им казаха, че твоята идея е многообещаваща, а и в крайна сметка, войната е започнала. Кафето имаше ужасен вкус и аз се въртях нервно на седалката си. Ти сияеше. Никой не помисли да попита какво щеше да стане, ако машината се счупи.

- 2 -

Днес гледах едно яйце, което се събира на кухненския под. То издаваше странен клокочещ звук, докато и последното парченце от черупката му не залепна на мястото си. После излетя високо във въздуха и след това кротко замря на рафта. Някъде отгоре изрева хеликоптер и сина ни дойде и ми каза, че е уплашен. Не знаех какво да му кажа. Войната започна и не може да се каже как и кога ще свърши.

Спомням си реакция ти, когато прочете това писмо. Спомням си как на последния ред, когато казвам "не ни е било писано да живеем така" се появи сълза в окото ти и ти се обърна към нашия син и се опита да му обясниш, че съм заминал. Но как да го обясниш? Какво означава "заминал" за дете на неговата възраст? После легнахме заедно под звездите и когато първите фойерверки угаснаха, ти се наведе и ме целуна за първи път. Имаше вкус на пуканки. Не мога те виня за избора ти на нов съпруг.

Когато най-накрая се върна, ти беше млада. Това, мисля, беше най-трудното и за двама ни. Ние вече не споделяхме едни и същи спомени. Ти ме прегърна и ми каза, че всичко ще е наред, че почти не си се променила, но аз мисля, че и двамата знаехме, че това не е истина. Времето променя хората. Това е начина, по който то работи.

Днес аз слязох в мазето и се взирах в Машината. Все още помня деня, в който я включи. Ти ще застанеш пред тълпата от репортери със сина ни и новия си съпруг до теб и ще изнесеш речта си за тиранията на времето и смъртта, и триумфа на науката и за това как ни прави свободни. Но вътрешно, ще си мислиш, "Искам той да е тук, за да види това." Знам това, защото, преди да се срещнем, ти ми показа дневника си и беше писала за този ден. Как може да не напишеш? Това е най-важния ден от живота ти. Ти ни спаси от врага и сложи край на войната. Ти ме помоли да я спра. Няма нещо, което да не мога да направя. Бъдещето е също толкова истинско, колкото и миналото. Повече не съществува преди и след. Заради теб, никога не е имало.

Не ни е било писано да живеем така.


* Тим Мали живее в Торонто и разработва игри за клетъчни телефони. Разказът е от 2006 г.