Переландра

За мен наистина е удивително как един толкова религиозен човек (вероятно по-правилното е вярващ) и теолог като Кл.Ст.Луис е успял да съхрани въображението си и да създаде наистина великолепни и дълбоки фантастични творби.
Аз не симпатизирам на никоя религия и бих се определила по-скоро като атеист ("Ти, О, Природо, си моето единствено божество!:), макар че по-скоро поддържам теорията, че ако има някакъв Творец на всичко той е извън човешките понятия и възприятия, и е смешно да му се дават ограниченията, с които го правят религиите. Т.е. всеки отделен човек би следвало да има собствена религия, според начина на възприятие...Отплесвам се във философстване... Та, от тази гледна точка на невярващ и скептик смятам, че книгите на Кл.Ст. Луис са чудесни.
"Переландра" продължава сюжетната линия на "Отвъд безмълвната планета" и въпреки малко прекалените възхвали на Създателя в края, които ме подразниха, книгата е чудесна:

"...Изчадието мълчаливо гледаше Рансъм. Накрая започна да се усмихва. Всички ние често сме споменавали - Рансъм също - за сатанинската усмивка. Сега той осъзна, че никога не е взимал израза на сериозно. Усмивката не бе нито злобна, нито яростна, нито дори зловеща или подигравателна в общоприетия смисъл. Тя сакаш приканваше Рансъм с ужасяващо наивна приветственост в света на своите удоволствия, като че всички хора са подвластни на тях, като че те са най-естественото нещо на този свят и за спор не може да става и дума. Не беше плаха или срамежлива, в нея нямаше и следа от съзаклятничество. Не предизвикваше доброто, а го игнорираше до пълно унищожение. Рансъм усети, че досега е виждал само колебливи и неуверени опити да се твори зло. Тази твар го вършеше от все сърце. В нея върховенството на злото бе надхвърлило всяка съпротива и стигаше до състояние, наподобяващо по ужасяващ начин невинността. То стоеше тъй високо над човешките пороци, както Владетелката над добродетелта..."

Продължавам с "Онази грозна сила" и препоръчвам трилогията на всички!:)