вторник, 20 април 2010 г.

Отвъд безмълвната планета

В момента чета книгата на Клайв Стейпълс Луис, писана 1938 г. с превод и предговор от Любомир Николов, и наистина е удивително как в "старата" фантастика нещата са прости, интересни и без претенции. Удивително е как можеш да четеш за фантастично приключение, нови същества и езици, за бягства и оцеляване, и да си почиваш. Да ти е интересно като приказка, която дядо ти ти разказва, докато заспиваш.
Да направиш нещата възможно най-прости, но не повече - в това се корени наистина съвършенството и таланта.

Из "Отвъд безмълвната планета"

"- Сероните повече ли знаят от хросите? - попита Рансъм
Вместо отговор избухна спор. В крайна сметка излезе, че сероните или сорновете са абсолютно безпомощни в лодка и за нищо на света не биха се заели с риболов, че не могат нито да плуват, нито да съчиняват стихове и даже когато хросите им предлагат готова поезия, те успяват да проумеят само най-простите неща; но иначе много ги бива да изясняват разни работи за звездите, да тълкуват най-сложните повели на Оярса и да разказват какво е ставало някога на Малакандра - толкова отдавна, че никой друг не си спомня.
"Аха, интелигенция - помисли си Рансъм. - Те трябва да са истинската власт, макар че го прикриват."
Помъчи се да запита какво би станало, ако сорновете използват своята мъдрост, за да принудят хросите да вършат разни неща - само до там успя да стигне с оскъдния си словесен запас. В този вид въпросът съвсем не звучеше толкова тревожно, колкото би изглеждал, ако имаше начин да преведе израза "използване на научните ресурси за експлоатация на слаборазвитите съседни народи." Но усилията му се оказаха излишни. Споменаването на поетичната некадърност на сорновете бе прехвърлило целия разговор в литературното русло. Последва разгорещена и явно специализирана дискусия, от която Рансъм не разбра и дума."

Няма коментари:

Публикуване на коментар