Рачешко пълнолуние

снимка: discoverlife.org
Наближаваше големият ден и всички раци се готвеха за Голямата среща. От поколения сред тях се носеше легендата за Голямото пълнолуние, срещата с Великия рак и предците. С всеки изминал ден спокойната лагуна се раздвижваше все повече. Океанските вълни растяха и заливаха идилията на жителите й, замествайки я с кислород, непознати тръпки и цветни, загладени стъкълца.
Сред всичките шепоти, разговори и въздишки имаше едно раче, което не говореше много и всяка вечер, изпивайки с очи бурния океан, тичаше с вълните все по-навътре по брега. Някога, когато беше още съвсем младо бе забелязало, че другите раци сякаш се плашеха от него, но никой нищо не му казваше. Най-накрая бродейки само из далечните плитчини бе срещнало един стар, почернял омар, който му бе казал, че шарката на черупката му прилича на муцуната на земна котка. „Котка? Какво е котка?” – учудено попита рачето. А омарът повъртя замислено очи и каза „Котката яде раци.”
И рачето разбра защо се страхуваха другите и му стана хем обидно – откъде накъде точно на неговата черупка се е пръкнала тази котешка муцуна, хем се почувства особено важно, за да носи такъв страшен звяр върху себе си. То заразпитва омарът за котките и най-много от всичко му хареса това, че те могат да се катерят по дърветата. „Как ли би изглеждал океанът от високо?” – помисли си то и реши, че целта на живота му е да стигне и да се изкачи на някое дърво.
Така, когато научи за Големият ден и видя огромните вълни, то разбра, че времето е дошло и отпускайки се на вълните всяка вечер стигаше все по-близо до дърветата, които обграждаха малката лагуна.
Когато настъпи Голямата нощ и всички раци се бяха събрали за Срещата, то яхна най-високата вълна, която бе виждало през живота си, претърколи се няколко пъти по пясъка и закрачи право, т.е. криво към най-близкото дърво.
В това време на небето сияеше Великият рак с кръглата си черупка и всички раци мърмореха в захлас, премрежили очи. Рачето се спря, загледа се в сребърната черупка и изведнъж видя, че на нея също има някаква муцуна – виждаха се очите и устата, и тази муцуна му се усмихваше леко в блестящата си кожа. То също се усмихна, затананика си Nothing else matters и се насочи отново към дърветата.
Докато бързаше се чу някакво бучене, но то не обърна внимание. Лагуната и дърветата затрепераха. В средата на езерото изригна тъмен, плътен стълб и пръските му се разхвърчаха навсякъде. Една от тях падна върху черупката му и то усети тежкия й, задушаващ мирис, но продължи напред.
То не чуваше гласовете на другите раци и не виждаше какво става в лагуната, която вече се бе превърнала в негативно отражение на луната - черна, мазна, блестяща локва. С последни сили то стигна до един камък, изпречил се на пътя му, изкатери се по него и погледна назад.

п.п. Как човек да вярва на хороскопи, вижте какво прочетох току-що: "Ракът управлява растенията краставица, пъпеш, диня, кратуна, домат, тиквичка и други сочни растения." :)))