Кокошката

снимка: thecell
от Лорд Дансени

Източник: flashfictiononline.com

Навсякъде по покривите на стопанския двор стояха в редици лястовици, чуруликайки си неспокойно една на друга. Разказваха за много неща, но мислеха само за лятото и за юга, за есента, която настъпваше и за северния вятър, който чакаха.
Изведнъж един ден те изчезваха и всеки говореше за лястовиците, и за юга.
"Мисля да отида на юг следващата година", каза една кокошка.
Годината минаваше и лястовиците се връщаха отново. Пак отлиташе и те стояха отново на покрива, и всички домашни птици обсъждаха заминаването на кокошката.
И много рано една сутрин вятърът задуха от север, всички лястовици литнаха изведнъж и го почувстваха в крилете си. Отново усетиха силата и странното старо знание, и неразбираемата за хората вяра. Летейки високо те напускаха дима на градовете ни и малките, добре познати стрехи, и виждайки накрая огромното и негостоприемно море, насочвани от сивите морски течения, отиваха на юг с вятъра. Пътувайки те минаваха през блестящите облаци над морето и виждаха как старите острови вдигаха главите си към тях, виждаха бавно движещи се, скитащи кораби, водолази търсещи перли и земи във война. Докато не стигнеха до планините, които търсеха и не видеха върховете, които познаваха. Тогава се спускаха в някоя южна долина и бленуваха за лятото, понякога сънувайки, понякога пеейки песни.
"Мисля, че вятърът е добър.", каза кокошката. Тя разпери криле и побягна от двора. Завтече се, пърхаща, по пътя и още малко надолу по него, докато не стигна една градина.
Вечерта се върна задъхана.
В птичият двор тя каза на домашните птици как е отишла на юг. Толкова далеч, чак до магистралата и е видяла голямото световно движение. Стигнала е до земи, където растат картофи, видяла е стърнищата, на които живеят хора, а в края на пътя е намерила градина и там е имало рози - красиви рози! - и самият градинар е бил там със своята женска.
"Колко изключително интересно", казаха домашните птици, "и наистина красиво описание!"
Зимата се изтъркулваше и нейните горчиви месеци преминаваха, пролетта идваше и лястовиците се завръщаха отново.
"Бяхме на юг", казваха те, " в долини отвъд морето."
Но домашните птици не бяха съгласни, че на юг има море: "Трябва да чуете нашата кокошка.", казваха те.