Поставих стълбата на капандурата и си представих как в сеното на топлия, напечен таван ще чета някоя стара книжка и как ще наблюдавам тайно света. Дръпнах капака и върху ми се изсипаха орехи, стара шума, пръст, кестени, стара амбалажна хартия, разбъркано със захар кафе, шоколадови бонбони, перца от кафява кокошка... Две топли длани ме хванаха за раменете и някой с горещ дъх и детски глас зашепна в ухото ми. Зави ми се свят, стълбата падна... После разбрах, че не мога да вляза вече там. Мога само да събера перцата, шоколада, пръстта и да си ушия една чудесна, малка, кафява рокля от детството и да я нося, когато съм щастлива.
Няма коментари:
Публикуване на коментар