Да обливам с топла тишина всяко тяхно напрежение и
те да започват да харесват формата си, и да се пълнят със съдържание.
Искам да се плъзгам като полъх, като дъх...
и съдържанието да става форма.
Да посрещам свистящите стремежи като пружиниращ мъх
и Молох да стане уютна камина за някой измръзнал.
Искам като галеща ръка да посрещам стената,
а не с юмрук и глава да чупя себе си,
и да се сглобявам погрешно, всеки път.
Преградата да омеква, да се вдлъбва и да става стъпало,
или скут, или малко пъшкащо кученце...
Светът всъщност не се крепи нито на костенурки, нито на слонове.
Крепи се на меките форми на малки бозайници, жадни да бъдат напоени с него.
Няма коментари:
Публикуване на коментар