Четох разни ревюта и мнения за книгата преди да пусна тази тема, но нито едно не ми хареса. Книгата е страхотна! Пълна със светлина, идеи, фантазия, живи хора, книги, еднорози и много музика - Бранденбургски концерти, Бинг Кросби, даже Полис, а главният герой си отива с парче на Боб Дилън. Самата книга е като музика - няма еднозначност, няма граници на интерпретацията и възприемането, и наистина от вътрешния ти свят зависи всичко :), а изказът е пристрастяващ - не исках да свършва.Ето няколко откъса, може би не най-точните, но това избрах след дълго чудене:
"Има само един сигурен, непробиваем начин: вкарваш информацията в „черната кутия”, която я разбърква и шифрова, после връщаш обработената информация пак през същата черна кутия, за да я подреди и разшифрова отново. Дори човекът, у когото е черната кутия, няма да знае какви са съдържанието и принципите й. Той може да я използва, но така и няма да разбере как действа. Щом човекът с черната кутия не го знае, никой не може да открадне информацията. Мечта.
- Значи черната кутия е подсъзнанието.
- Именно. Всеки се ръководи в поведението си от своята лична мнемонична нагласа. Няма двама души, които да са еднакви: всеки е с неповторима самоличност. А какво е самоличността? Мисловната система, изгардена въз основа на спомените от натрупания опит. Лаиците го наричат съзнание. Няма двама души с еднакво съзнание. Същевременно самите хора почти нямат представа за собствената си мисловна система. И аз, и вие, никой. Онова, което знаем – или си въобразяваме, че знаем,- е само малка част от цялото. Само върхът на айсберга. А сега ще ви задам един прост въпрос: вие какъв сте, смел или страхлив?
- Хм. – Трябваше да помисля. – понякога съм смел, друг път съм страхлив. Всъщност не мога да кажа.
- Ами същото е и с мисловната система. Не можете да кажете веднага. Според обстоятелствата вие почти начаса избирате някаква точка между двете крайности. Такава е заложената във вас уточняваща програма. Самият вие си нямате и понятие в какво точно се състои тази програма. И няма нужда да знаете. И без да знаете, постъпвате така, както ви е присъщо. Това е вашата черна кутия. С други думи, всички носим в себе си огромно неизследвано „гробище за слонове”. Ако не броим Космоса, това наистина е последната тера инкогнита на човечеството. Не, не е съвсем точно да се каже „гробище за слонове”. Там не са погребани натрупаните мъртви спомени. По-уместно е да го наречем „фабрика за блянове”. Именно там вие подреждате безбройните спомени и късчета познание, вплитате ги в сложни последователности, обединявате тези последователности в още по-сложни връзки и накрая създавате мисловна система. Истински конвейер, на който вие сте шефът. За съжаление нямате достъп до самия цех на фабриката. Точно като в „Алиса в страната на чудесата” трябва да глътнете специално лекарство, с което да се смалите.
***
- Спомнете си коана „Стрела спряна в полет”. Е, смъртта на тялото е именно този полет на стрелата. Тя лети по права линия към мозъка. Никой не може да я отклони. Хората неминуемо умират, тялото неминуемо се разлага. Времето запраща напред въпросната стрела. Но както споменах, мисълта продължава да дели до безкрайност това време. Парадоксът се превръща в истина. Стрелата така и не достига целта си.
- С други думи – безсмъртие - казах аз.
- Точно така. В мислите си хората са безсмъртни. Макар че, по-точно казано, те не са безсмърни, а са безкрайно... близо до безсмъртието. Ето какво е вечният живот.
***
- Чела ли си някога „Братя Карамазови”? – рекох й.
- Веднъж, преди много време.
- Е, към края Альоша разговаря с един ученик на име Коля Красоткин. И му казва така и така, Коля, вие ще бъдете много нещастен. Но въпреки това благославяйте живота... Първият път, когато го прочетох, не схванах какво има предвид Альоша... Как е възможно човек да е нещастен, а животът му да е щастлив? После обаче разбрах, че нещастието може да се ограничи с бъдещето.
- Нямам представа за какво ми говориш.
- Аз също – отвърнах. – засега."
Няма коментари:
Публикуване на коментар