Приказки от китайския зодиак: Вол

От Джен Рийс

Източник: strangehorizons.com

В годината на Вола, Тинг-Ан решил да изоре нивите си и да ги засее с животни вместо с растения. Той купил семена за животни от един стар монах, който се появил, съвсем случайно, същия ден, когато на Тинг-Ан му дошла тази чудесна идея.
Цената на семената? Жената на Тинг-Ан. Тинг-Ан се двоумил за сделката, но видял, че дори старият монах придобил раздразнен вид, докато се отдалечавал накуцвайки с нея.
Но когато жена му си тръгнала нямало кой да помага на Тинг-Ан да обработва земята. Той се обърнал към вола, който винаги бил по-добър слушател от жена му, а също и малко по-силен и казал: "Ако ми помогнеш да изора и засадя тези семена, ще те направи цар на всички същества, които израстат на моята земя. " Волът се съгласил.
Суровата зима била направила земята твърда като камък. Тинг-Ан и вола работили в продължение на часове сутринта, след обяд и през нощта. Те слабеели от тежката си работа, но скоро земята била готова да бъде засята.
На първият ред Тинг-Ан засадил бодливи свинчета, защото смятал, че са грозни, а той винаги забравял да полива първия ред. Във вторият ред той пуснал мазни кафяви топчета, надявайки се да израснат като тлъсти прасета. На следващите редове той посадил гъски, коне, елени, пилета, говеда и вълци.
Не бил напълно сигурен за вълците. Той подозирал, че ако жена му била още с него щяла да го укори за това. Но Тинг-Ан винаги бил харасвал начина, по който изглеждали вълците – представяйки си, че един от тях в сърцето си - и не виждал нищо лошо в това.
Тинг-Ан и вола продължили да работят. Те заровили семената и ги поливали, дори и в най-горещите дни. Скоро животните започнали да покълват.
Воловете растяли здрави и силни. Прасетата и гъските трупали мазнина, елените и конете били изящни, а пилетата шумни. Вълците и бодливите свинчета не изглеждало въобще да растат.
На всеки няколко часа, волът ходел нагоре-надолу по редовете на тези-които-скоро-щели-да станат-негови и им говорел за упорита работа и преданост. Той бил харизматично същество и думите му били сърдечни. Животните растели по-здрави и по-силни и му обещавали верността си.
И точно тогава, когато повечето от животните започнали да се отделят от стеблата си, вълците се появили внезапно изпод земята, напълно оформени, и започнали да убиват другите.
Тинг-Ан гледал, в безопасност от къщата си, обзет от страх. Волът, обаче, не можел да стои и да гледа как народът му загива. Той се спуснал в бой, пробождайки вълците с рогата си и смазвайки черепите им с мощните си копита, и когато умрял, часове по-късно, той бил смело защитен от своя народ.
На зазоряване, оцелелите вълци избягали в гората, доволни и дебели, а Тинг-Ан останал с един ред от полумъртви бодливи свинчета като единствен резултат от работата си.