Библиотечно

Чете ми се нещо хубаво, ако е българско и хубаво още по-добре.
Искам още от Величка Настрадинова, искам нещо като Георги Данаилов, искам Кирил Топалов, Дончо Цончев, Богомил Райнов, искам още разкази на Радичков, Любен Дилов и Алек Попов, който скоро издаде нов сборник и каквито и глупости да приказват е чудесен, талантлив писател на световно ниво. Искам нещо просто, истинско и близко.
След неуспешни опити с "Възкръсването на Крали Марко" на Николай Светлев (авторът може успешно да пише еротични текстове за някое списание, ако не го прави, но книгата е... абе не знам какво е, не я дочетох),"Свещена светлина" на Георги Тенев (първият разказ бива, след това настава някаква скука, и нея не дочетох) и "Физика на тъгата" на Георги Господинов (подариха ми я за Коледа, книгата не е лоша и самият текст е написан като отделни разкази, но ми е някак трудна и ще я чета на порции през неизвестни като време интервали) реших да взема нещо от библиотеката. Поне нещо като те разочарова няма да си дал пари на вятъра, особено ако ги няма много. Първото, на което се спрях, заради заглавието, бе "Тарпани" на Димитър Атанасов. Чудесна книга в стил Емилиян Станев. Още не съм я дочела, но е удоволствие да я чета. Пише, че има създадена пиеса по нея - "Зелено":) и че предстои заснемането на филм.(Между другото Купените е едно от най-любимите ми места завинаги и не могат да го заменят никакви пирински и рилски красоти.)
После след като бях награбила два сборника с хумористични фантастични разкази, случайно попаднах на Джойс Каръл Оутс - книгата й с есета "Веруюто на писателя" и художествената "Мистериите на Уинтъртърн", и върнах обратно сборниците (грешка!:)
Два пъти започвах да чета "Мистериите" и стигах до началото на втората глава. Стилът на писане въобще не ми допадна. Като инат ще пробвам отново, защото и преди ми се е случвало в началото да не харесам някоя книга, а после като напредна в сюжета да се окаже, че има много ценни неща в нея.
"Веруюто на писателя" е приятна книга с есета за писането (вкл. и това, но със заглавие "Енигматичното изкуство на самокритиката"), за това как е започнала да пише, защо пише, как и къде пише, кое я вдъхновява, как се чувства като пише, аналогии с други писатели и т.н., анализи на "Дамата с кученцето" и "Хълмове като бели слонове", и интервю с нея за книгата й "Блондинка" за Мерилин Монро. Ето един от пасажите, които ми харесаха:

"Тичане! Има ли дейност, която да ни прави по-щастливи, да е по-стимулираща, по-подхранваща въображението? Не мога да си представя каква би могла да бъде тя. При тичането умът лети заедно с тялото; тайнствено разцъфтяване на езика, в ритъм с краката ни и люлеенето на ръцете ни. В идеалния случай бегачът-който-е-писател тича през природата и градските пейзажи на своята белетристика, като призрак в реална среда.
Трябва да има някаква аналогия между тичането и сънуването. Сънуващото съзнание обикновено е безтелесно, има особени сили на придвижване и, поне според моя опит, често тича или се плъзга, или "лети" покрай земята или във въздуха. (Оставете тъпата, омаловажаваща теория, че сънищата са просто компенсаторни:в съня си летите, защото в живота си пълзит; в съня си се реете над другите, защото в живота други се извисяват над вас.) Вероятно тези приказни подвизи на придвижването са атавистични останки, халюцинаторна памет на някой далечен праотец, за когото физическото същество, зареждащо се с адреналин в рискови ситуации, е неразличимо от духовното или интелектуалното. При тичането "духът" изглежда прониква в тялото; както музикантите изпитват свръхестествения феномен на тъканната памет с връхчетата на пръстите си, така изглежда бегачът усеща в ходилата, белите дробове и ускорения пулс едно разширение на въображаемия Аз..."

Вероятно по-голямата част от книгите, които съм прочела през живота си са вземани от библиотека. Помня като дете как вървях и четях по пътя до вкъщи от нетърпение и съм се блъскала в дървета, пешеходци и колоездачи. Висяла съм с часове в библиотеката, крала съм книги от библиотеката, подаравам и до сега. :) Този път им подарих и една от куклите, които изплетох и разбрах (това май и миналата година ми го споменаха), че около 24 май винаги има безплатно издаване на читателска карта, ама кой ще чака дотогава. Вероятно тази традиция я има и в другите библиотеки, така че може да се възползвате.